Има ли връзка между мислите и болестите

по материали от Луиз Хей

Да, са смятали учените в Древността. Така смятат и мнозина днес.
Всичко, което оказва влияние на мозъка, въздейства и на тялото. През 17 век учените “разделили” човека на две независими съставни части: тяло и разум, а болестите съответно били разделени на душевни и телесни и започнали да бъдат лекувани отделно, по съвсем различен начин. Днес медицината отново се връща към холистичния подход, а човекът се разглежда в неговата цялост. Да се лекува единствено физическото тяло е погрешно – това дава малък и временен резултат. Едно нещо спира да боли, но болката се премества другаде. Не може да се лекува отделно заболяване. И това не е просто мнение на някой лаик, а на хора, които се движат в света на медицината – Дийпак Чопра е ендокринолог и за труда си "Квантово лечение" е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина. Мирзакарим Норбеков също по време на семинара ни обясняваше откъде произлизат различните физически заболявания. В Клиниката за холистична медицина в Сан Антонио, щата Тексас, Мишел Лонго О`Донъл комбинира духовно и емоционално лечение с физичното такова при лечението на пациенти с дегенеративни заболявания. Тя е лекувала хиляди болни, като много от тях са се излекували от болести като рак на гърдата, множествена склероза, астма, рак на белите дробове и лупус. В специализираната литаратура са описани много примери на изцеляване на тежко болни, защото те са вярвали в своето оздравяване, т.е. във възможността самостоятелно да влияят на протичането на болестта и нейния краен изход. За да преодолеем по-лесно заболяванията, трябва да се избавим от негативните мисли, страхове, безпокойства, т.е.трябва да приведем в ред душата си. Ето в кратце на кои органи влияят нашите мисли и страхове и какви заболявания могат да се появят.
Сърдечно-съдовите заболявания често възникват като следствие на недостиг на любов и чевство за безопасност, а също поради емоционална затвореност. Човек, който не вярва в силата на любовта или който си забранява да проявява любов, непременно ще се сблъска с проявите на сърдечно-съдовите заболявания.
Артритите поразяват хората, които не могат да кажат “не” и обвиняват другите в това, че ги експлоатират.
Хипертонията възниква поради непосилното натоварване, постоянния труд без отдих, потребността да се оправдаят очакванията на другите, желанието да бъдеш значим и уважаван... и в резултат на всичко това собствените чувства и потребности се изместват на заден план.
Проблемите с бъбреците могат да бъдат предизвикани от разочарования или неуспехи в живота. Страдащите имат чувството, че някой постоянно ги лъже, а подобни емоции водят до определени химически процеси в тялото. Сривът в имунната система и настинката като следствие са сигнал за необходимост от временен отдих.
Астмата и проблемите с белите дробове са предизвикани от неумението или нежеланието да се живее самостоятелно.
Стомашните проблеми (язвен колит, запек) са следствие от преживяните грешки в миналото и нежеланието да се носи отговорност за настоящето. Стомахът винаги реагира на нашите проблеми, страхове, омраза, агресивност и завист. Потискането на тези чувства, нежеланието да ги признаем, опитът да ги игнорираме или “забравим” могат да станат причина за различни стомашни разстройства. Продължителното раздразнение води до гастрит. Запекът свидетелства за натрупани чувства, представи и преживявания, с които човек не може или не желае да се раздели и не може да освободи място за нови.
Проблемите със зрението са нежелание да се види нещо, неумение да се възприеме светът такъв, какъвто е. Аналогични са проблемите със слуха - те възникват, когато се опитваме да игнорираме информация, която идва към нас на астрално ниво.
Пусковите механизми на инфекциозните заболявания са раздразнението, злобата и досадата. Слабата съпротивляемост на организма към инфекциите е свързана с нарушеното душевно равновесие.
Затлъстяването е проява на тенденцията да се защитаваме от нещо. Чувството за вътрешна пустота често пробужда апетита. Процесът на поглъщане на храната осигурява на много хора усещането за “придобивка”. Но душевният недостиг не може да се “запълни” с храна.
Проблемите със зъбите са предизвикани от нерешителност, неумение за взимане на самостоятелни решения, страх от последствията от собствените решения. Кариесът отнема твърдостта на зъбите. Именно по този начин имунната система на човека реагира на вътрешната неувереност.
Проблемите с гръбнака са следствие от недостатъчната подкрепа, вътрешното пренапрежение, излишната взискателност към себе си.
Безсънието е бягство от живота, нежелание да се признаят неговите “сенчести” страни. Трябва да се научим да откриваме истинската причина за безпокойството, да се научим да правим верни изводи, да се върнем към един нормален ритъм, да си позволим да заспим – всичко това ще помогне в разрешаването на проблемите.
Когато прочетете тези редове, моля не хуквайте в първоначалния си ентусиазъм да си казвате „Аз имам еди-какво-си, защото вчера се скарах на детето”. Помълчете и се опитайте да чуете вътрешния си глас. От много дълго време хората живеят, без да познават себе си. Няма време за отлагане на това запознанство, защото това вече граничи с лична безотговорност. Потърсете дълбоко в себе си причините за дадено заболяване. Помислете кои негативни емоции може да са довели до вашите болести на тялото. Често наблюдавам как хората безразборно се тъпчат веднага с аналгини, щом усетят, че ги боли глава. Опитвала съм да обясня защо това е безмислено, но в края на краищата всеки сам си е палач. Затварянето на очите пред истинските причини за болестите ни и гълтането на хапчета с трудно произносими имена, няма да донесе онова бленувано съзнателно или подсъзнателно душевно спокойствие и физическо облегчение. Това само ще ви принуди да вземете по-крути мерки по-нататък, когато дългото пренебрегване на емоциите ви, ще ви се отрази до степен да потърсите чичко-хирург.
Много хора сигурно ще си кажат „Защо си мислиш, че си права?” Разликата е, че не ми е нужно доказателство, че въздухът съществува – виждам го в листата на дърветата и го вдишвам. Така и тук не ми е нужно доказателство – просто го знам. Да не забравяме и личния опит, който ни е добър учител, стига правилно да го използваме. Разбира се, никой не ви задължава да повярвате на написаното. Прекарвайте нещата винаги през вашата мисловна призма. И все пак ако съм успяла да помогна на поне един човек да се замисли, това ще ме направи една идея по-щастлива.