Филмът "Земляни" или как пържолата стига до чинията ви

Наскоро гледах един филм. Името му е "Земляни". Едва ли има по-тъжен филм, честно казано. Най-тъжното е, че всичко показано в него е чиста и неподправена истина! И най-вече адски неудобна истина। От тези, които предпочитаме да не знаем, защото в противен случай едва ли ще имаме съвест да стоим безучастни. Е, за съжаление, точно тази откровеност на филма е и причината той да се гледа трудно. Макар рядко да се замисляме какви страдания причиняваме на животните, едва ли можем да ги подминем, когато са ни "сервирани" в такава огромна доза. Ако искате да разберете какви сте всъщност, би трябвало да го гледате. Тук в моя блог ще предоставя откъси от текста към филма, тъй като забелязвам, че когато думите вървят с картини, повечето хора си намират извинения да не гледат. Така ще можете да "видите" в по-сбит вариант истината за нашия т।нар। вид Хомо Сапиенс. А ако решите, че все пак се съмнявате в тези думи, моля, заповядайте, филмът е на разположение в интернет. Ако не ми вярвате, вижте сами. И така. Част първа...
ТРИ ЕТАПА НА ИСТИНА
1. ОСМИВАНЕ
2. ЖЕСТОКА СЪПРОТИВА
3. ПРИЕМАНЕ
Човешкият вид е този, който доминира земята, често отнасяйки се с другите живи същества като прости предмети.Това се има предвид под „видизъм”. Ако едно същество страда, не може да има морално оправдание за отказа да се вземе това страдание предвид. Независимо каква е природата на съществото, принципа на равенство изисква страданието на едно да бъде считано за равно на подобно страдание на всяко друго същество. Подобно на расистите, сексистите, видистите позволяват интересите на собствения им вид да погазят по-големия интерес на членовете на други видове. Макар че сред членовете на човешкото семейство разпознаваме моралния принцип за уважение (всеки човек е някой, а не нещо), морално неуважително отношение е, когато тези, стоящи на силния край при силова връзка, се отнасят с по-слабите все едно са прости предмети. Тъй като хората и животните не са еднакви във всички отношения. Но въпроса за приликите носи друго лице. Допускаме, тези животни нямат всички желания, които ние хората имаме. Допускаме, те не разбират всичко, което ние хората разбираме. Въпреки всичко ние и те имаме някои еднакви желания и разбираме някои еднакви неща. Желанията за храна и вода, подслон и компания, свобода на движенията и отсъствие на болка. Тези желания се споделят от всички животни и хора. А за възприемането: както хората, много животни разбират света, в който живеят и се движат. В противен случай не биха могли да оживеят. Така че под многото разлики има и прилика. Като нас тези животни въплъщават мистерията и чудото на съзнанието. Като нас те не са в света, те го усещат. Като нас те са психологичните центрове на живот, които е уникален и техен. В тези фундаментални отношения хората стоят заедно с прасетата и кравите, пилетата и пуйките.
Така този филм демонстрира по пет начина как животните служат на човечеството.
Получилият нобелова награда Исак Башевис Сингър пише в неговия бестселър 'Врагове, Любовна История' следното: "Всеки път, когато Хърман е бил свидетел на клането на животни и риба, той винаги е имал същата мисъл: в отношението си към животните всички хора са нацисти. Самодоволството, с което човека може да прави с другите видове каквото си иска, служи като пример за най-крайните расистки теории и принципът, че правото е на силния". Сравнението с холокоста е умишлено и явно: една група живи същества измъчва друга. Въпреки че някои ще оспорят, че страданието на животните не може да се сравни с това на евреите или робите, всъщност има паралел. А за затворниците и жертвите на това масово убийство, техният холокост е далеч от приключен.
ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ
За повече от нас връзката ни с животните включва притежанието на любимец или два. Е, откъде идват нашите любимци? Често развъдниците се намират в някой заден двор, излагайки животните на мръсни, пренаселени условия без ветеринарна грижа или социализация. Кучетата от тези места често проявяват физични и психологични проблеми, докато растат.
Колкото до бездомните кучета, ако имат късмет, ще бъдат взети и откарани в приюти, където могат само да се надяват да намерят отново нов дом. Всяка година 25 милиона животни остават бездомни. И около 27% от чистокръвните кучета са сред бездомните. От тези 25 милиона бездомни животни средно 9 милиона умират на улицата от болести, глад, излагане на слънце и студ, наранявания или друга опасност на уличния живот. Много други са изгубени, някои от които изхвърлени на улицата от собствениците си. Останалите 16 милиона умират в приюти, които нямат място за тях и са принудени да ги убият. Тъжно. На всичкото отгоре, почти 50% от животните заведени в приюти са предадени от техните собственици. Много хора твърдят, че не посещават приюти, защото е депресиращо за тях. Но причината животните да са натъпкани в такива тъмни помещения е заради отказа на хората да кастрират любимците си. Собственици като тези, без да знаят, вземат участие в евтаназията на повече от 60 000 животни на ден. Евтаназията, дефинирана като акт на безболезнено убийство на основание милосърдие, обикновено се извършва с инжекция в крака за кучетата и понякога в стомаха за котките. Тя е бърза и безболезнена процедура за животните и най-хуманната, но не винаги най-достъпната. Поради увеличения брой евтаназии в приютите и увеличаващото се постоянно търсене на наркотици като Euthasol някои приюти с ограничения на бюджета са принудени да използват газови камери. В газова камера животните са натъпкани много плътно и може да отнеме до 20 минути, докато те умрат. Този метод е по-малко милосърден, по-травматизиращ и болезнен. Но процедурата е по-евтина. Може би някои от трудните въпроси, които трябва да се запитаме за животните, които държим като компания са: можем ли да държим животни за компания и същевременно да отговаряме на нуждите им?
Често слушам по новините коментари "бездомните кучета това, те онова". Хората в своето господско заслепление явно забравят, че бездомните кучета като понятие не са произлезли нито от зелената еуглена, камо ли от маймуните. Понятието "бездомно" е създадено от обществото। Моля, не забравяйте това. И когато прочетете статия, че изхвърлени питбули хапят и убиват питомците на други хора, замислете се първо кой е виновен тези животни да са на улицата и кой е виновен те да са възпитани в такава агресия. Когато някой невръстен тийн направи някакво престъпление, вие не казвате всички вкупом "Аууу, ужас, трябва да се умъртви", а си казвате "Срамота за родителите му". Е, по същия начин би трябвало да се отнасяме и към животните.