Земята има предел. Нужни са фундаментални промени, ако искаме да избегнем катастрофата.
Човечеството и природата са поели по пътя на гибелта. Действията на хората нанасят тежки и често необратими поражения на обкръжаващата ни среда и на ценните ресурси. Не спрем ли това явление, то много от общоприетите ни днешни навици ще поставят под сериозна заплаха бъдещето, което желаем за човечеството и за света на животните и растенията. Действията ни могат така да обезобразят живия свят, че той да не бъде в състояние да поддържа живота по познатия ни начин. Нужни са фундаментални промени, ако искаме да избегнем катастрофата, към която ни води сегашното ни поведение.
Обкръжаващата ни среда е под голямо напрежение:
Разрушаването на озоновия слой на стратосферата води до застрашаващо увеличаване на ултравиолетово излъчване към повърхността на Земята, което е смъртоносно за много от формите на живот. Замърсяването на въздуха на повърхността на земята и киселинните дъждове вече нанасят широкомащабни вреди на хората, горите и посевите.
Небрежното използване на изтощаващите се запаси от подземни води заплашва производството на храни и другите основни човешки системи. Резултатът от преупотребата на повърхностните води доведе до сериозен дефицит в около 80 страни, в които живее 40% от населението на планетата. Замърсяването на реките, езерата и подземните води също до намаляване на ресурсите.
Разрушителното отношение към океаните е изключително сериозно и по-специално в крайбрежните райони, произвеждащи по-голямата част от световния промишлен улов. Общото количество морски улов е на ръба на поносимия максимум или го превишава. Реките, изливащи в моретата големи количества ерозирала почва, носят и промишлени, градски и селскостопански отпадъци, както и животински, някои от които са и токсични.
Загубата на плодородност на почвите, водеща към все по-масово изоставяне на земите, е широко разпространен страничен ефект от използваните в наши дни на практики в селското стопанство и животновъдството. Считано от 1945г., 11% от повърхността на земята, засадена със зелени насаждения, е деградирала – площ, превишаваща територията на Индия и Китай взети заедно, и производството на храна на човек от населението в много части на света е спаднало.
Тропическите гори, а и другите също бързо изчезват. Ако скоростта се запази, някои видове гори ще изчезнат до няколко години, а по-голямата част от тропическите гори ще изчезнат в края на следващото столетие. С тях ще изчезнат и голям брой растения и животни.
Необратимото изчезване на видовете, което към 2100г. може да достигне една трета от всички видове растения и животни, които съществуват днес, е особено стряскащо. Човечеството ще изгуби техните лечебни свойства, както и приносът, който генетичното разнообразие на формите на живот има за устойчивостта на биологичните системи на планетата и за удивителната красота на Земята.
Земята има своя предел. Способността й да издържа замърсяването и разрушителните отпадни води има предел. Способността й да се грижи за нарастващия брой хора има предел. Способността й да ни дава храна и енергия има предел. И ние стремително се приближаваме към много от пределите на Земята. Натискът, възникващ в следствие на неумереното разрастване на населението предявява такива изисквания към природата, които могат да удавят всички усилия, насочени към постигането на стабилно бъдеще. Ако искаме да спрем разрушаването на обкръжаващата ни среда, трябва да ограничим този ръст.
Остават ни не повече от 10-20 години. След това ще изпуснем възможността да предотвратим надвисналата опасност и перспективите на човечеството неизмеримо ще намалеят.
Нужно е едновременното насочване на усилият в пет насоки:
- Трябва да започнем да контролираме дейностите, нанасящи вреда на обкръжаващата ни среда, за да възстановим и защитим целостта на системите на Земята.
- Трябва да започнем по-ефективно да използваме ресурсите.
- Трябва да се стабилизира броя на населението.
- Трябва да се намали бедността и, доколкото е възможно, тя да изчезне.
- Трябва да има равенство между половете и да се гарантира на жените свободата да вземат решение при възпроизводството.
Списание «Дух Маат»
www.spiritofmaat.com
Материалът е превод от http://earthsky.ru/
Публикации
1 коментара:
Колко вярно е написаното по горе и колко жалко е че съдбата на човечеството не се решаво от учени и мъдреци, а от алчни и ненаситни политици. Като прибавим към това и деградиралата ни ценностна система, в която парите и трупане на материални блага са светая светих, не можем да очакваме че нещо в гибелните начинания на нашето човечество ще се промени. Човечеството хванало се за техническият прогрес т.е. за бързо лесно удобно и вкусно, няма да има мъдроста и волята да намали този безумен технически прогрес. Точно като маймуната, която за да я хванат, слагат шепа орехи в гърне, което е привързано за дорво. Маймуната пъха ръката, зграбчва орехите но не може вече да извади ръката и така се връзва за дървото и дочаква своята гибел. Техническият и научен прогрес е нещо фантастично и прекрасно, ако не носеше след себе си гибелни последици. Явно че Творецът Бог не е създал човека за да обърне планетата на опъки, да ископае изгори и преработи всички рудни и не рудни ископаеми. Всичко което се развива прекомерно,започва да пречи само на себе си.Човечеството отиде още по далече. Имайки предвид всичко това, може да се предполага, че предвижданията за 2012 год. са доста реални. Природата, Създателят ни, едва ли ще остави човека да унищожи толкова красоти създадени за самият човек, които той най безрасъдно унищожава. Спасение ? Това което може да ни спаси е неприложимо от човечество с такъв манталитет. Тъй като имам собствено обяснение за глобалното затопляне и увеличение на интензитета на еко катастрофите, знам какви пагубни процеси са пустнати в природата които няма да спрът, даже и да бъде спряно изгарянето на въглеводородите моментално. Тези процеси ще продължът, до като се установи ново екологично равновесие. Моето обяснение е коренно различно от това за вината на въглеродният двуокис и обяснява че последиците ще бъдат много по жестоки. Въглеродният двуокис не може да бъде причина за глобалното затопляне. Той е главният фактор за съществуване на живота на планетата ни. Без него, животът е невъзможен. Животът е създаден от Божият дух, Божията светлина, Космическата енергия. Това доказва че Духът е вишшето а материята нишето инертното, примитивното. Насочвайки се предимно към материалното човечеството само се осъжда да се върне към примитивното, след като е загърбило вишето а именно Божията светлина Космическият разум. Г. Петров-Натуропат E-адрес: gtp5@abv.bg
Публикуване на коментар