Филмът "Земляни" - част втора

Ставащото в кланиците е вариация на темата за експлоатацията на слабите от силните. Повече от десет хиляди пъти в минута, повече от шест милиарда пъти в година само в САЩ животът е буквално изцеден от така наречените "животни за храна". Имайки по-голяма сила, хората решават кога тези животни ще умрат, къде ще умрат и как ще умрат. Интересите на тези животни не играят никаква роля в определянето на съдбата им. Убийството на животно е по себе си тревожен факт. Казано е, че ако трябваше да убиваме сами храната си, всички щяхме да бъдем вегетарианци. Със сигурност много малко хора някога са били в кланица, а филми за кланиците не са популярни по телевизията. Хората може да се надяват, че месото, което купуват, идва от животно умряло без болка, но всъщност не искат да знаят за това. А тези, които чрез покупките си, изискват животните да бъдат убити, не заслужават да бъдат пазени от този или някой друг от аспектите на продукцията на месото, което купуват. И така, откъде идва храната ни? Обработката на животните преминава както следва.
ЖИГОСВАНЕ
За говедата, всички животни се жигосват, в този случай, по лицето.
ПРЕМАХВАНЕ НА РОГАТА
Обикновено следва премахване на рогата. Никога с упойка, а по-скоро с големи клещи.
ТРАНСПОРТ
При транспортирането животните са натъпкани толкова плътно в камиони, че те са практически едно върху друго. Горещина, ниски температури, умора, травма и нездравословни условия убиват някой от тези животни по пътя към кланиците.
ДОЕНЕ
Дойните крави се държат оковани в краварника им през целия ден, без да получават никакво движение. Пестициди и антибиотици също се използват, за да увеличат производството им на мляко. Рано или късно дойните крави рухват от изтощение. Нормално, кравите могат да доживеят 20 години, но дойните крави умират за 4. Тогава месото им отива да се използва в ресторантите за бързо хранене.
В кланиците се използват задържащи стрели. Пистолетът със задържащи патрони, който е проектиран да свали животните в безсъзнание, без да причинява болка, изстрелва стоманена стрела с помощта на сгъстен въздух или халосни патрон направо в мозъка на животното.
Въпреки че се използват различни методи на клане има фабрики в Масачузетс, където добитъкът се издига и гърлото му се прерязва. Заедно с месото кръвта им ще се използва също. Въпреки че животното е получило задържаща стрела в главата, което би трябвало да го е направило безчувствено, животните в повечето случаи са все още в съзнание. Това не е необичайно. Понякога те са живи дори след като кръвта им е изтекла и са на път за конвейера, за да бъдат разфасовани. Телетата, взети от майките им два дни след раждането, се връзват за врата и се държат ограничени, за да не могат да се развият мускулите им. Хранени на течна диета с недостиг на желязо, без сламена постеля, вода и светлина след четири месеца на това окаяно съществуване те биват заклани. Свинете в заводите са машини за развъждане, поддържани постоянно бременни чрез методи на изкуствено осеменяване в кафези за бременност. Там те преминават през хернии и възпаления, канибализъм, отходни шахти.
Подрязването на опашките е практика наложена от липсата на място и стресиращите условия на живот. Това се прави без упойка. Подрязането на ушите е подобна процедура също извършвана без упойка. Както и рязането на зъбите. Кастрацията също се прави без упойка и се предполага, че ще произведе по-тлъсто месо. Електрическият шок е друг метод на клане. Прерязването на гърлото обаче е все още най-евтиният начин да се убие животно. След пробождането с нож, прасетата се оковават, окачени на релса да кървят и потопени в горещи резервоари, за да се премахне четината им. Много от тях все още се борят в агонията си, докато са потапяни надолу с главата в резервоари с вряща вода, където биват удавени. А за птиците днешното потребление на американците за един ден е толкова, колкото е било за цяла година през 1930. Най-големите компании за бройлери в света сега колят по повече от 8.5 млн. птици на седмица. Рязането на човките предотвратява кълването на перата и канибализма при обърканите пилета, причинено от пренаселеността, където пилетата са неспособни да установят социален ред. Днес, изпълнявана с малките пилета, процедурата протича много бързо, около 15 птици в минута. Това бързане означава, че температурата и остротата на острието варира, което води до немарливо рязане и сериозни наранявания за птицата. А за условията на живот – между 60 до 90 хиляди птици може да живеят заедно в една сграда. Страданието за тези животни е безпощадно. То е начин на живот. Въпреки че човките им са отрязани, те се опитват да се кълват едно друго. Кокошките живеят в складове за снасяне, заключени в кафези. Много губят перата си и се нараняват от търкането в металните клетки. Ограниченото пространство не им позволява да разтворят крилете си и те не могат да задоволят дори минимални природни инстинкти. Пилетата и пуйките се колят по многобройни начини. Някои може да бъдат убит с бухалки или да отрежат главите им. Но повечето минават през конвейерите на фабриките. Окачени надолу с главата, гърлата им биват прерязвани и са оставяни да кървят до смърт. Други се пъхат в тръби, за да не могат да се движат, докато бавно кървят до смърт. Сигурно ако касапниците имаха стъклени стени, нямаше ли всички да сме вегетарианци?! Но касапниците нямат стъклени стени. Архитектурата на касапницата е тъмна, проектирана в интерес на отрицанието, за да подсигури, че няма да видим нищо дори да искахме. А кой иска да гледа? А за тези, които мислят, че яденето на морска храна е "по-здравословно" от земните животни, само си спомнете колко много отпадъци и заразни утайки се изхвърлят в нашите океани. В миналото нефтените, ядрените и химичните индустрии са направили малко за защитата на морската среда, а изхвърлянето на или под морската повърхност винаги е било удобно място за отърваване от неудобни отпадъци. Днешните търговци на риба усложняват тази ситуация в огромни мащаби. Използват огромни фабрични траулери с размерите на футболни полета и модерна електронна екипировка, за да откриват и ловят риба. Огромни мрежи се разпъват сред океана, поглъщайки всичко на пътя си. Тези риболовци, в комбинация с нашия нарастващ апетит за морска храна, изпразват океаните от живот с тревожна скорост. Вече 13 от 17 основни световни рибарници са изчерпани или в сериозен упадък. Останалите са прекалено или напълно използвани. Скорошното избухване на Pfiesteria, микроорганизъм 1000 пъти по-силен от цианида, се роди от милиони галони сурови свински изпражнения и урина, изсипани в реките, езерата и океаните, превръщайки екосистемите им в непочистени тоалетни. Заплашвайки морския живот и хората, Pfiesteria е убила повече от 1 милиард риби, най-големия рекорд за убита риба на югоизток, и все още се разпространява. Следи от Pfiesteria вече са намерени от Лонг Айлънд до залива на Флорида, на разстояние 1000 мили. Всъщност тази водна инвазия е едно от най-лошите избухвания на опасен микроорганизъм в историята на САЩ. Тя е биориск от трета степен. Ебола е от четвърта. СПИН е от втора. И този микроб мутира като директен резултат от нашата масова консумация на животни в частност свинско месо.
Всяка зима, между месеците на октомври до март, хиляди делфини са обградени и брутално убити в малки градове из Япония. Звукови палки под водата интерферират със сонара на делфините. Веднъж дезориентирани и хванати в мрежите, делфините се паникьосват. Рибарите често раняват няколко делфина с пробождане от копие или разрязване от нож, тъй като делфините никога не изоставят ранен член на семейството. Майките и бебета се викат нещастно, след като са разделени, окачени и влачени, за да бъдат безжалостно накълцани. Това са добри и невинни създания и заслужават по-добро отношение. И тук, докато лежат поразени безпомощно на циментовия под, гърлата им се разрязват с мачете и се оставят бавно да се задушат, гърчейки се в агония, докато наоколо минават ученици. Такива кадри на клане и кървава вода ясно показват, че японското правителство няма никакво уважение към състоянието на океаните и нехуманните си методи на риболов често в нарушение на международните споразумения и закони, създадени да защитят океаните от пре-експлоатация.
Но сякаш жестокостта към животните за отгледани за храна не е достатъчна, ние сме намерили начини да ги използваме и за всичките си дрехи. Якета, обувки, колани, ръкавици, панталони, портфейли, чанти и прочи. Следващият въпрос очевидно е: откъде идват дрехите ни? Търсенето на кожа идва предимно от САЩ, Германия и Англия. Почти всеки я носи с малко или без мисъл откъде идва. Хиляди индийски крави се колят всяка седмица за кожите им, купени от бедни семейства в части на провинциална Индия, които ги продават само след уверението, че ще прекарат живота си във ферми. За да закарат животните на място, където могат да бъдат законно убити, тъй като клането на добитък е забранено в повечето части на Индия, животните трябва да бъдат подковани и вързани в подготовка за мъчителен "марш на смъртта", който продължава няколко дни. Принудени да вървят през горещината и прахта, без храна и вода, в комбинация с явния стрес от това ужасяващо за тях преживяване, много от животните рухват и не могат да продължат. Имайте в предвид, че повечето от този добитък за пръв път в живота им се прекарва с камион и вероятно са изплашени. Шумът и движението на камиона също е ново преживяване - такова, което ги разболява. След един или два дни в камиона без храна и вода, те са отчаяно жадни и гладни, особено след като е нормално за такива крави да ядат често през деня. Но когато добитъка стане съвсем немощен, костите в опашките им се чупят в опит да ги изправят на крака. Това се прави чрез продължително стискане на опашката в няколко области. Водачите трябва постоянно да карат добитъка да се движи, дърпайки ги с въжета за носа, извивайки техните вратове, рога или опашки. Те ги водят, или по-скоро принуждават, да минават през диги и камиони без рампи, причинявайки наранявания като счупени тазове, крака, ребра и рога. Люти чушки и тютюн също се използва, за да карат животните да вървят. Това се прави, като се втрива пипер директно в очите им, за да се накара животното да се изправи отново на крака. И всичко това преди клането. Половината животни са вече мъртви, докато достигнат кланицата. За да стане преживяването още по-травматизиращо и ужасяващо, те често се убиват, докато се гледат едно друго. И вместо нужното "бързо разрязване" през врата с остър нож, те често биват убиват чрез мушкане и рязане с тъпо острие. След това кожите от тези животни се изпращат в цехове за щавене, използващи смъртоносни вещества като хром и други токсини, за да спрат разпадането. Запомнете, кожата е мъртва плът. Тя е мъртва кожа и по тази причина е нормално да се разпадне и изгние, освен ако не се третира с опасни вещества като тези. А за хората здравните последствия от такива химикали в цеховете е още един проблем.
А какво ще кажем за козината? Повече от 100 милиона диви животни се убиват за тяхната кожа всяка година, 25 милиона само в САЩ. Тези животни, получени от лов, се държат във ферми при условия като тези. Естествено, тези неопитомени диви животни не са свикнали да бъдат в клетки и кафезната лудост се развива, когато уплашени и объркани животни се побъркват от стреса на затвора. Не могат да направят дори няколко стъпки или да почувстват земята под краката си. Вместо това те са ограничени до драскане и безкрайно въртене. Физическите наранявания, които тези животни понасят във фермите, включват счупени и оголени кости, слепота, ушни инфекции, дехидратация и недохранване, излагане на ниски температури, липса на ветеринарна помощ и бавна смърт. Никой закон не регламентира убиването на животните в тези ферми, така че най-евтините методи са най-съблазнителни. Отравяне с въглероден диоксид, стрихнин, задушаване, чупене на врата и анален електрошок са някои от най-често използваните методи. Изкарани от клетката си с тежка примка, животните минават покрай редове с тела на заклани лисици, самури, миещи мечки и вълци. Смъртта чрез анален електрошок е груб процес, който изисква сонда да се вкара в ректума, докато животното е захапало метален проводник. Често тази абсурдна процедура трябва да се повтори, за да убие животното. И одраните мърши по-късно ще се използват за храна на останалите животни.