Мисия и съдба на човека

Интервю с Хосе Аргуелес за сп.”Живо съзнание”

С каква цел хората се раждат на Земята?

Човек идва на Земята, защото тя е място за изпитания. Ние се раждаме тук, за да открием можем ли да достигнем Истината и да живеем в синхрон с нея. Докато сте открити за нещата, в които вярвате, всичко е наред. Но ако вярата е неискрена, тогава започват проблемите за вас в този живот и още повече след него. Това изпитание се отнася не само до отделния човек, но и за цялото човечество. Човечеството е навлязло във фазата на последното изпитание, също като последния изпит в училището. Неговата същност е да провери дали можем да се изтръгнем от рамките на изкуственото време и да се завърнем към естественото. Това е и целта на Времевия Закон и Календара на 13-те Луни – да предостави на хората възможността да отдели изкуственото от естественото време.

Може ли човек да открие своята мисия?

Да, всеки човек може. Но болшинството хора са много мързеливи. В това е и значението на духовното развитие – да откриеш мисията си и да работиш над осъзнаването й. Откривайки своя галактически печат, ще получите шанс да се идентифицирате в Галактиката и това ще ви помогне да определите мисията си. Но след това пак ще ви се наложи да се потрудите, за да откриете кой друг е свързан с мисията ви и да обедините усилията си в постигането й.

Защо маите са имали 17 календара?

Галактическите маи са знаели, че времето е фактор за синхронизация на Вселената. С други думи, те са знаели от позицията на цялостното знание, че човечеството е част от едно по-голямо цяло – планетите. Знаели са, че планетата и спътникът й, Луната, са част от звездна система, наречена Слънце (Кинич Ахау), и че в тази система има и други планети освен Земята. Освен това им е било известно, че звездата Слънце е част от семейство или съзвездия и всички те заедно са част от Галактиката. От тази гледна точка маите са знаели, че движенията на различните елементи – Луна, Слънце, други планети, звезди и самата Галактика – може да бъде синхронизирано в съответствие с техните цикли на въртене една спрямо друга. За да определят и синхронизират всички тези цикли, те разработили 17 различни календара, всеки от които има единен фактор за синхронизиране – честотата 13:20, закодирана в Цолкин. По този начин те винаги са били в хармония с Космоса и са можели едновременно да управляват различни степени на осъзнаване, всяка представляваща един от календарите.

Какво ще се случи с човечеството в близкото бъдеще?

Ако човечеството успее да избегне инерцията, изкривената времева честота 12:60 и се върне към универсалната времева честота 13:20, то тогава отново ще узнаем как да се синхронизираме с целия Космос подобно на древните Маи. Ако не успеем, то човечеството ще се самоунищожи. Заради ускоряването на честотата 12:60, биосферата няма да бъде повече в състояние да издържи на тази скорост и ефектът ще е все едно човечеството да се сблъска с тухлена стена. Ето защо преминаването към естествената времева честота 13:20 чрез приемането на новия Календар на 13-те Луни има такова значение. Трябва да променим календарите на цялата планета на 2004 година, ако искаме да имаме шанс да доживеем до 2012г.

Какво ни чака в края на майския календар през 2013г.?

Всъщност на 21 декември 2012г., в денят на зимното слънцестоене, ще завърши Великият цикъл на 13-те бактуни, започнал през 3113г. пр.н.е. Това е времето, когато Великото Изпитание завършва. Ако се справим с него и се завърнем към естествената честота 13:20, то ще сме готови за великия миг на Галактическа синхронизация, който ще настъпи в годината на Жълтото Галактическо Семе, през 2013. Тогава ще навлезем в съвършено нова фаза на еволюцията, това което В.И. Вернадский нарича „ера на психозоя”. Това ще бъде епоха на абсолютната духовност и вселенска галактическа телепатия. Нека да обединим всичките си сили за достигането на тази цел!

www.tortuga.com
www.lawoftime.org