На какво е добре да ухае домът ни

Ароматът е фактор, който формира представата за дома и в известен смисъл характеризира стопаните му. Ароматът е индивидуален – всеки дом има собствен мирис, който се образува от различни нюанси и в голяма степен влияе на настроението и даже на живота на стопаните му и гостите им. Ароматът може да ободри и вдъхнови към активност или обратното, да предизвика неприятни асоциации и депресия. Ето защо не трябва да се омаловажава значението на това как ухае домът ви. Цари ли в него свежест или застоял дъх на непрани дрехи, от него ще навява или на гостоприемността на стопаните ми или на пълната липса на такива.

Забелязва се, че ароматът на определен дом се въприема по-ярко от хората, които го посещават, докато стопаните му въобще не го усещат. За пример можем да дадем жена, която се е напръскала с парфюм и след няколко минути вече не усеща аромата му за разлика от хората, които са край нея.

Най-приятният аромат е този на свежест, която се постига чрез спазване на чистота и проветреност на стаите. Но дори и тогава свежестта има различни отенъци в зависимост от това има ли в дома растения, пушат ли живущите там, какво готвят, с какво се занимават, какви ароматизатори използват и в каква концентрация всичко това се смесва с въздуха, изпълващ дома. Влияние оказва дори материалът, от който е построен домът и са изработени мебелите. Най-показателна в това отношение е текстурата на дървото. То може да попива различни аромати и да ги съхранява дълго време, смесвайки ги с новите попити от него миризми. На това трябва да се обърне внимание при избора на така модните иначе ароматни свещи и благовония.

След основните причини за всеобщото увлечение по ароматерапията се посочва влошената екология и нахлуването на синтетиката в бита ни, която предизвиква у много хора алергии. Ето защо интересът към природните средства е естествен, макар че и тук няма да се разминем без участието на съвременните технологии. Историята разказва, че за пръв път етеричните масла са били извлечени от растенията чак 5 хил. години пр.н.е. Търговията с благовония и масла е била доходоносна, тъй като заради редкостта и екзотичността тази стока е била високо ценена.

Камфор, канела, миро, сандалово дърво, тамян, джинджифил, роза, индийско орехче са сред растенията, които са олицетворявали аромата на Арабия и са станали известни в Европа през ХІІІ в. В европейските аптеки започват да се появяват етерични масла и ароматни води. В наши дни интересът към тях е не заради бактерицидните им свойства, а заради самия аромат и благотворното му влияние върху самочувствието на човека.

Например, ароматът на цитрусовите, ментата, лавандулата и розмаринът имат освежаващо действие. Розата, евкалиптът, чаеното дърво действат успокояващо. Гераният, жасминът и портокалът действат хармонизиращо, а ароматът на шалфей, канела, джинджифил и чубрица тонизират нервната система.

За постигането на желания арома-ефект трябва да отглеждате тези растения в саксии в стаите. Можете да ги сложите и в саше, торбичка, и да ги поставите в гардероба сред дрехите или спалното бельо. Все по-разпространени стават праховете за пране с различни аромати: приятният им мирис добавя уют и подчертава старателността на домакинята.

Ето и още един естествен ароматизатор – етеричното масло. Използва се като в чашка с гореща вода (около 50 градуса) се добавят няколко капки от маслото и се поставя на открито място в стаята. Ароматът постепенно се разпръсква из помещението. А може да се използва и аромалампа.

Когато избирате етерично масло, трябва да се съобразите и с вашите болежки. Така например, лавандулата, лимонът, шалфеят, портокалът и гераният ще ви помогнат да понижите артериалното налягане. Бялата ела, лимонът, чубрицата и евкалиптът ще ви помогнат да се преборите с хремата. А при грип и ангина най-полезни са лайка, чубрица, канела, розмарин, чаено дърво и босилек. Заболи ли ви глава най-добре използвайте масла от мента, кориандър, лимон, гераний и лавандула.

Не трябва да се забравя, че етеричните масла могат да имат и негативно въздействие в зависимост от здравословното състояние на човека. Например, при хипотония трябва да се избягва лимоновото масло, при нервна превъзбуда – кедровото и карамфиловото, при язва на стомаха и бъбречни заболявания – бялата ела, а при повишена чувствителност на кожата – лаврото масло и чубрицата. Бъдете внимателни и с ароматите от герания, джинджифил, розмарин, мента, чубрица, чаено дърво и евкалипт, ако в дома ви има деца до 7 годишна възраст.

Към етеричните масла трябва да подхождат с особено внимание и бременните жени. Не се препоръчва да използват масла от кедър, босилек, карамфил, лавандула, лавър, мента и чаено дърво, защото могат да предизвикат контракции.

За ароматизиране на стаята може да се използват и специални арома пръчки. Е, вярно е, че те излъчват много гъст и екзотичен аромат, така че трябва да се избират внимателно. Преди запалването им, проветрете добре помещението и е желателно да не се изгаря цялата пръчица, за да не се получи прекалено гъст аромат.

Всяка стая според предназначението й трябва да има свой аромат. В хола са подходящи по-ярките и ободряващи нотки, докато спалнята е царство на нежните и меки аромати, които да помогнат на човек да се отпусне и отдъхне. Не е препоръчително да се използват дезодоранти и парфюми – тяхната функция е да подчертае индивидуалността на човека, но мястото им не е в дома.

Древните мъдрости казват, че делата красят човека, а красотата на кухнята са ястията, приветствани не само заради добрия вкус, но и заради приятното ухание, което напомня за уюта и изобилието на дома. Досега не е измислен аромат, който да напомня на готвеното ядене, което ни очаква вкъщи, но подходящи аромати за това помещение са различните подправки, свежите плодове, кафе, ванилия.

Има обаче и хора, които предпочитат домът им да не ухае на излишно и се стараят да се отърват от всякакви миризми. В тази борба се включват различните въздухо пречистватели, йонизатори, озонатори и т.н. В някои случаи може да се използва и адсорбент. Най-често това е активният въглен. Той може да се постави в хладилника или друго място, където трябва да се премахне някаква миризма и след няколко седмици се подменя с нов.

Но вместо това може да се използват „услугите” на стайните растения. Хлорофитумът, например, за 24 часа ще освежи въздуха доста по-ефективно, отколкото специалните приспособления. Също толкова ефективен е бръшлянът и спатифилуимът.

Но каквото и да правим, едва ли ще се избавим напълно от миризмите в къщата. Но това всъщност не е чак толкова зле, тъй като ароматите са важна съставка от човешкия бит. С тях свързваме някакви събития, те предизвикват определени асоциации. Най-важното условие е ароматите да са леки, приятни и да подобряват настроението ни.