Девет правила как да живеем

1. Не анализирай
2. Не
се оплаквай
3. Не
се сравнявай с другите
4. Не
очаквай някой да направи нещо за теб
5.
Търси знания всеки ден
6. Движение
то принадлежи на този, който винаги е в движение
7.
Всички проблеми са в главата ти
8. Не
търси съвършенство в относителното
9. Подд
ържай целостта си

Не анализирай

(не съди, не създавай съждения и понятия)

Това правило не трябва да се приема прекалено буквално. То само ни напомня, че не трябва да се доверяваме прекалено на умозаключенията си, тъй като интелектуалното ни знание се променя според степента на развитие на съзнанието ни. Единствено ако станем безгранични, в състояние на покой, умът ни ще може да се докосне до истинското Знание, което няма нужда от анализ или доказателства. Анализирайки, ние ставаме жертва на двойствеността (вярвам - не вярвам, хубаво-лошо, добро-зло).

Не се оплаквай

Събитията в живота ни са резултат от собствените ни действия в миналото. И дори негативните събития ни се случват, само за да добием някакъв опит и знание. Ето защо да се оплакваме за нещо значи да негодуваме срещу това, което всъщност ни е много полезно. Осъзнаем ли това, ще започнем да приемаме с благодарност всичко, което ни се случва.

Не се сравнявай с другите

Човекът, като израз на разума на Природата, е много индивидуален по смисъла на предназначението си във вселената. Ние сме единни само на нивото на Чистото (трансцендентално) Съзнание. Да се сравняваме с другите хора на материално равнище е безмислено и може да ни подлъже далеч от истинския смисъл на живота ни, което причинява страдание.

Не очаквай някой да направи нещо за теб

Всеки се ражда, за да изпълни своята мисия и чрез действията си да се освободи от неудовлетворението. То може да бъде премахнато само по този начин. Нашата мисия не може да бъде изпълнена от друг човек, тъй като смисълът на действията ни не е в самия резултат, а по-скоро в опита, който човек натрупва.

Търси знания всеки ден

Животът това е поток от Знания ето защо, ако един миг от живота е изживян без знание, то значи, че в този миг не си живял.

Движението принадлежи на този, който винаги е в движение

Качеството на движението (развитие, прогрес) изцяло зависят от вътрешните качества на човека, извършващ това движение. Той структурира напълно движението според качествата на съзнанието си.

Всички проблеми са в главата ти

В основата си животът разполага с всички възможности. Но всеки човек, според това доколко е будно съзнанието му, избира само тези възможности, които вижда и формира индивидуалния си живот, като ги използва. Ако в живота се появяват някакви проблеми, значи съзнанието не е достатъчно будно, за да види с лекота решението на дадения проблем или да осъзнае, че всъщност проблем няма.

Не търси съвършенство в относителното

Съвършенството това е абсолютна хармония. Това е нещото, което отговаря на всичките търсения или с други думи съдържа всички възможности. Ако искаме да се насладим на съвършенството, това може да стане само в източника на всички разнообразни качества на живота. Източникът на живота това е Единно Поле на всички природни закони, описано от древните Риши като поле на Чистото Съзнание. Достигайки това равнище на живот в съзнанието си, човек ще получи удовлетворение и ще открие съвършенството.

Поддържай целостта си

Съвършенството и целостта са всъщност едно и също. Целостта предполага пълна будност на съзнанието, осъзнаващо безграничния си Аз, който обхваща всички аспекти на живота. За да се поддържа целостта, е нужен непрекъснат опит, който се добива много лесно чрез медитация, концентрация над вътрешния звук, свързващ душата с Духа. Не си струва да се разхищаваме в ежедневието за безмислени неща, които ни изтощават и създават напрежение у нас.

Спокойствието не е знание, нито сила или щастие, но в същото време то е всичко това и още много то поражда щастие, вдъхновява човек в познанието за видимото и невидимото. Победата няма да отиде при този, за когото животът е непрестанна борба и който е напрегнат, а при този, който е спокоен, приема всичко, прощава на всички и разбира всичко и всички. Този, на когото му липсва спокойствие, въпреки всичките си придобивки или свойства на ума, е беден макар да притежава и едното, и другото. Той не е дарен с Божественото богатство, без което е безполезен самият живот. Истинската мъдрост се придобива чрез спокойствието, тъй като то е признак за мъдрост. Само спокойният е наблюдателен, защото спокойствието му дава сили да наблюдава.
Ето че възникна въпросът: кое кара човек да изпитва недостиг на спокойствие? Отговорът е: любовта към усещанията. Човек, който се стреми да познае живота в движение, чрез действие, започва да иска все повече и повече такъв опит. Накрая той става зависим от живота извън самия себе си и така губи спокойствието си. Хората казват: “Този човек загуби душата си”. Но тя не може да бъде изгубена, а по-скоро душата губи покоя си. Погълнатостта от външния живот, когато всеки миг сме отдадени на размишления и тревоги, на работа и самотни борбивсичко това накрая отнема покоя от душата на човек. И дори и да получи някаква материална награда от тази борба, все пак ще се появи някой по-умел и ще я отнеме от ръцете му.

1 коментара:

KaloianNT каза...

Браво! Доста полезна статия!

Публикуване на коментар

AdSense

Предоставено от Blogger.