Човек и енергоинформационното пространство

Статията е продължение на публикуваната вчера със заглавие "Защо хората гледат телевизия"

В квантовата физика и метафизиката се знае, че Вселената се състои от паралелни свята, в които атомите имат различна плътност. Нашият материален свят е света на следствието. Причинният свят е съставен от по-фина материя, в която може да се навлезе само съзнателно и в дълбока медитация.

Днес прогресивните учени, биоенерготерапевтите и космобиоенергетиците знаят, че човекът е сгъстена енергия на това, което се нарича душа или дух. Ние се отнасяме към себе си преди всичко като материя, а това съвсем не е така, защото тялото всъщност е временната ни обвивка, за която много от нас се тревожат цял живот. И макар че първата ни грижа трябва да са потребностите на душата и духа, ние обслужваме нуждите на тялото си. Искаме повече и повече и ненаситността ни няма край. Съществуването ни е изкривено, защото самият ни мироглед е изкривен, а това се дължи на погрешно възпитание.

Всеки човек на Земята в някакъв момент от живота може да осъзнае, че целият му живот не е нищо друго освен игра, която той играе в недрата на космическото пространство. Какво е животът - той е своеобразна виртуална реалност, а всеки човек е играч, напълно потопен в нея. Едва след "виртуалната смърт" на физическото тяло (въплъщението), ние възвръщаме истинската си същност - създания на Висшата Реалност.

Много християни и мюсюлмани (с изключение на суфите) отдавна вече не е практикуват живото общуване с Бога в медитация, на което Исус и Мохамед са обучавали най-добрите си ученици. Затова само йогите и будистите осъзнават, че около нас съществува Маха Мая (велика илюзия), т.е. реалността съществува на друг висш план и това е основата на всички основи, а осталаното е само производна на дадената реалност. А щом нашият свят е само производна, то той е подвластен на изменения, доказателство за което са различните явления, възпроизвеждани чрез магията.

Това че във Вселената съществуват седем нива на заблуда, е било известно в будизма, исляма, християнството, живата Етика и в различните йогистки системи. Достигайки до всяко едно от тези нива, човек осъзнава поредния аспект за истинната природа на живота и на своя «Аз». Щом разкрие всичките, човек придобива силата, необходима му да обхване истината за света, да вникне в същността на събитията, хората и нещата и накрая да се научи да не се отнася към първото впечатление с такава смъртоносна сериозност, а да види какво се крие под него и отвъд него.
Нашето възприятие зависи изцяло от равнището на нашето съзнание и стереотипите, наложени от обществото. Колкото по-извисено е съзнанието ни, толкова по-високо е нивото на разбиране на реалността, т.е. ако ние виждаме едно, това не значи, че и другите виждат същото. Мнозина не забелязват много важни неща, поради факта че вече не живеят истински.
Днес науката знае, че човекът е неразделна част от Твореца и сътворената от него Вселена. Човекът е многопластов сащо както и Вселената. Той е микрокосмос, микровселена. Той е велико създание на Твореца и в него са заложени всички Закони на Вселената. Разбирането за това, че човек е микрокопие на Вселената е било известно на Платон, Николай Кузански, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Парацелз, Гьоте, Лайбниц и много други.

Торсионната теория за вселената говори за непрекъснатото натрупване на информация във Вселената, мигновеното й разпространение и възможността тя да се прочита от разумните същества във всяка точка на космоса. Нещо повече, по законите на холографията всяка материална микроскопична структура съдържа и позволява да се възпроизведе информацията за целия Свят. Наскоро професор Н. Х. Валитов, доктор на химическите науки, доказва, че атомите в молекулите, от които се състоят невроните в мозъка, извършват постъпателни, колебателни и възвратни движения и процесът на мислене винаги е съпроводен от излъчване и поглъщане на силови линии от електромагнитното и гравитационно поле. Чрез строгият език на формулите Валитов доказва, че електромагнитните и гравитационни полета, а оттам и всички обекти във Вселената, си взаимодействат помежду си непрекъснато и независимо от разстоянието между тях. Това е подкрепено теоретично и потвърдено чрез експерименти. Професор Валитов доказва, че всяка мисъл може мигновено да бъде доловена във всяка точка на Вселената.

Л.С. Болотова, доктор на техническите науки и ръководител на творческия екип по проблемите за създаване на изкуствен интелект, потвърждава, че «човек е космическа холограма, т.е. в него вече се съдържа цялата информация за вселената». Това напълно съответства на древната, каквато е и философията сама по себе си, идея, че всъщност всяка една точка на Вселената пази, макар и фиксирана, информация за всички свои същности, а дори и за всички случили се някога събития.
Днес прогресивните учени знаят, че всички човешки мисли и емоции (енергията от страх, омразата, агресията, обидата, тъгата, алчността, похотта) се запазват във Всеобщото енергоинформационно поле. Всяка енергия, създадена от човека, се съхранява, преминавайки от едно състояние в друго.
Нашето физическо тяло всъщност е холограмен обект, който ни дава възможност да добием опит в този свят. А съвременната наука е установила, че всички образи, които виждаме в живота си, и събития, на които сме свидетели, всъщност се преживяват в малък тъмен участък на мозъка ни.
Ние казваме, че «ние виждаме», а на практика така наричаме ефекта, получен в мозъка ни от светлината, която, достигайки очите ни, се превръща в електрически сигнали. Като казваме «виждаме», ние наблюдаваме само електрическите сигнали, възникнали в мозъка.
Ето пример: Виждаме във външния свят птица.
Всъщност тази птица се намира не във външния свят, а вътре в нашия мозък. Светлинните частици, отразявайки се от птицата, попадат в ретината ни и се превръщат в електрически сигнали. Тези сигнали чрез нервните окончания в очното дъно се предават на зрителния център в мозъка. Птицата, която виждаме, това всъщност са само електрическите сигнали в нашия мозък. Ако се прекъсне зрителният нерв, свързан с централния мозък, образът веднага ще изчезне.
По същия начин птичите песни, които чуваме, са в нашия мозък. Ако прекъснем нервите, които предават от ухото към мозъка, няма да чуем и звук. Просто казано, птицата, образът, който виждаме, и звуците, които чуваме, са просто разшифровка на електрическите импулси, регистрирани от мозъка, както и на всичко, което виждаме, чуваме, допираме и помирисваме.
С други думи всичко, което възприемаме е подобно на гледането на телевизия. Може би това е забелязал и Шекспир, казвайки "Животът е игра и ние сме актьори в нея!".

Друг важен момент, който трябва да се разгледа, е възприемането на разстояния. Разстоянието между вас и този текст не е нищо друго освен усещането за празнота, създадено в мозъка. По същия начин образи и предмети, които изглеждат много далеч от гледна точка на зрението ни, всъщност са образи, натрупани в един и същи участък от главния мозък.
Например човек, гледащ звездите, знае, че те са на разстояние милиони светлинни години от него, но всъщност те в този момент се намират вътре в човека, в зрителния център на мозъка му.

Ако четете тази статия, вие не се намирате вътре в помещението, в което си мислите, че седите. Точно обратното - помещението е във вас. Това, че виждате тялото си, ви кара да мислите, че сте вътре в него, но не трябва да забравяте, че тялото ви е само образ, създаден в мозъка ви.
Досега говорихме само за външния свят и този на възприятията, който се формира в мозъка и ни дава представа за света, но ако не сме в състояние да достигнем външния свят, можем ли да бъдем сигурни, че той наистина съществува?
Разбира се, че не. Единствената реалност, която притежаваме, е светът на възприятията, съществуващ в нашето съзнание. Възприемането на материята като реалност, съществуваща извън мозъка, всъщност е заблуда.
Получаваните от нас възприятия, могат със същия успех да произхождат от изкуствен източник. Да дадем прост пример: да предположим, че извадим мозъка от тялото и поддържаме жизнените му функции в стъклен съд. Нека сложим до съда компютър, в който е въведена разнообразна информация и започнем да качваме в базата данни електрически сигнали, получени от сетивата. Сега да свържем компютъра с центровете на мозъка в съда, отговарящи за сетивата и да насочим към него предварително записаните сигнали. Възприемайки тези сигнали, нашият мозък ще започне да вижда съответстващата обстановка и да живее в нея. От този компютър можем също да изпращаме сигнали към мозъка, свързани с възприемането на самите себе си. Например, ако предадете чрез електрически сигнали на мозъка всичко, което виждате, чувате и усещате, седейки зад бюрото, то мозъкът ви ще ви обрисува като бизнесмен, седнал в офиса си. Този въображаем свят ще продължи дотогава, докато мозъкът получава сигнали от компютъра и няма да можем да осъзнаем, че се състоим само от един мозък. Истината е, че човек може лесно да се подлъже и да повярва на усещанията, които нямат материално съответствие и ето защо днес по-голямата част от човечеството живее в илюзорна реалност, т.е. в изкуствен модел на реалността, създавана от техните мисли, емоции и желания.