Историята на даоистките изкуства на лечението

До двайсети век заможните семейства в Китай ангажирали известен лечител, за да бъде непрекъснато на разположение на цялото семейство, досущ както днес големите корпорации ангажират прочути адвокати. Лечителят посещавал редовно семейството, за да провери здравословното състояние на всеки, да даде съвети и рецепти за предпазване от болести, да провери хранителния режим и личните навици и като цяло да бъде осведомен за ставащото с всеки един от членовете на семейството. В мига, в който някой се разболеел сериозно, редовното месечно заплащане на семейния лекар било прекратявано, докато възстановял здравето на пациента — на собствени разноски! Така на болестта до голяма степен се гледало като на случай на професионална небрежност от страна на семейния лекар. Тази схема била не само чудесно предпазно средство срещу заболяванията, но също толкова ефективно предпазно средство срещу неправилното лечение.

Историята на даоистките изкуства на лечението в Китай е стара колкото планините, в които древните мъдреци започнали да се занимават с билки и алхимия. Първите систематизирани писмени обяснения на човешките болести и грижи за здравето в Китай се появяват под формата на надписи върху кости за гадаене, датиращи от 1500 г. пр.Хр. По време на епохата на Хан се появяват три значими медицински текста, които обобщават цялото предшестващо медицинско познание в Древен Китай. Тези текстове отделят факта от суеверието и така добре систематизират медицинските принципи, че днес все още биват използвани за справка от китайските лекари. Тези произведения са „Въпросите на Жълтия император за същността на лечението“, „Фармакопея на Шъннун“ и „За фебрилните състояния“. Последното произведение, написано около 200 г. пр.Хр. от Джан Джундзин, класифицира заболяванията в шест главни категории — три ин и три ян — и описва 113 медицински рецепти, използващи 100 различни билки. Много от тези рецепти се употребяват до днес.

Трактатът „Безценни рецепти“, написан от великия лечител Сун Съмяо от времето на династия Тан, вече подробно бе цитиран. Този ценен текст съдържа важна информация относно всеки аспект от традиционните даоистки грижи за здравето, включващи билки, акупунктура, хранене, дишане, упражнения, масаж и полова дисциплина. Той точно диагностицира бери-бери, скорбут, гуша и други характерни за недостига на витамини и минерали болести, и дава много ефикасни рецепти за тяхното лечение. Тази книга е по-удобен справочник за поддържане на добро здраве и дълголетие от който и да било друг писмен даоистки медицински текст.

Следващият по-значим паметник на китайската медицина се появява по времето на династия Мин с публикуването на огромната фармакопея на Ли Шъджън „Класификация на билките“, която съдържа подробна информация относно природата, действията и употребата на почти 2000 билкови, минерални и животински съставки. Тази книга продължава да бъде библията на професионалните китайски билкари. По времето, когато е написана фармакопеята на Ли — в края на ХVI век, китайската медицина вече навлиза в четвъртото си хилядолетие като систематична наука за здравните грижи. Западната медицина напротив, едва започва да снема булото на суеверията и магьосничеството от тъмните векове и тъкмо е започнала да напредва срещу обикновени смущения като бери-бери и гуша. По това време се наблюдава значително взаимстване от Китай. Хининът, лекарство, използвано срещу малария, буквално е откраднато от Южен Китай от йезуитски мисионер, който го отнася в Европа като свое собствено „откритие“. Методът за извличане на ваксини от кравешки кръвен серум също е разработен в Китай и е донесен в Европа от мисионери. В светлината на тези отбелязани в историята случаи на взаимстване, източните лекари наистина се изненадват от арогантността и от скептичното поклащане на главата, с които повечето западни лекари днес посрещат идеите на традиционната китайска медицина. Това отношение донякъде напомня на негодуванието, което изпитват незрелите юноши към мъдростта на по-възрастните.

Днес на Изток и в някои части от западния свят източните и западните методи започват да се срещат и да се съчетават в една всеобхватна нова система на здравните грижи, уместно наречена „Новата медицина“, която ще бъде разгледана по-подробно в края на тази глава. Достатъчно е тук да споменем, че докато „Новата медицина“ бързо пуска корени в Азия, Русия и в някои части на Европа, тя продължава да бъде не просто непозната, но дори и незаконна в Съединените щати. В такъв случай не е чудно, че днес Америка остава едно от малкото места на земята, където човешкото здраве и дълголетие продължават да се влошават с тревожен темп.