Биологичният часовник

Хилядолетната древна медицина е открила, че всеки организъм според биологичния часовник в него, има часово време, в което се чистят от токсини определени органи, в конкретни часове на деня. От 5 до 7 часа се чисти дебелото черво; а от 7 до 9 часа – стомаха. В тези часове е вредно да се консумира каквото и да е, защото и една хапка блокира дейността на организма, той започва да смила храната и спира да се самолекува. А знаем, че когато дебелото черво е замърсено с токсини, боледува целият организъм. Същото се отнася и за стомаха. Затова добре е да се закусва най-рано в 9 часа. Обяд в 12 часа. Но след това от 13 до 15 часа се чистят естествено тънките черва. Тогава също не бива да се яде нищо. При хора, не свикнали да ядат малко – не е вредно да правят допълнителни закуски, но в 10 ч. или 11 ч., а след обед – в 15 или 16 часа. След това вечеря в 17 часа за болни хора, за здрави – най-късно в 18 часа, защото след 19 часа започва да се пречиства кръвообращението. А знаем, че щом кръвта е замърсена, човек вече боледува. Оставим ли организма сам да пречиства кръвта, ние естествено сме здрави хора. Но ако ядем след 19 часа, увреждаме директно нервната система, жлъчен мехур, черен дроб, бели дробове, така поддържаме непрестанно болестно състояние. Желаем ли да се излекуваме, дори не е необходимо да постим – достатъчно е да дадем възможност организмът да си свърши съвестно работата.ю

Само при болни хора е нужно да се премине към диета – тридневна или шестдневна, в комбинация със билколечение, соколечение, водолечение, а при по-тежки случаи, или когато човек иска по-бързо да си помогне – включваме аурикотерапия и лечебна релаксация. Чрез тях помагаме на организма да започне още по-активно самолечение. Самолечител е самият наш организъм.

Има дни от седмицата, в които организмът се чисти сам. Най-важните са сряда и петък. Дълголетниците обикновено са хора, които постят в тези дни. За здрави хора е достатъчно в тези дни да преминат на суровоядство, плодове през целия ден. За депресирани хора – четвъртък от 15 часа до петък 15 часа препоръчваме да пият на половин час по глътка топла вода или билкова отвара, да ядат киснато „млечно жито”, омекнало, изплакнато в 4-5 води. Препоръчваме житото да е грухано, защото поради големия процент от нитрати, люспата на житото е токсична. Наричаме го „млечно”, защото след като се изкисне в студена вода 12 часа, пуска подобно на мляко секретче. В никакъв случай това жито не се подправя с мляко! Това не е жито в млечна зрялост, а както казахме – грухано зряло жито. Едно зрънце от така подготвеното жито захранва организма с килокалории за една седмица. Ние препоръчваме 100 г дневно, това е една кафяна чашка. Яде се като се взема с три пръста, дъвче се бавно, стрива се хубаво, гълтате и посягате пак. Самите дъвкателни движения помагат да се подобри кръвообращението, да се отделят необходимите стомашни сокове и слюнка, които изхвърлят токсините от организма по естествен начин, деинтоксинират. Самото жито е много хранително, то стимулира имунната и кръвоносна система, половата, жизнена енергия, активира както защитните функции, така и хормонално организма. Изчиства шлаките от червата, стимулира пречистването на кръвта, прави много полезни лечебни чудеса. Докато го яде, човек не чувства глад, а ситост. С това дъвкане се лекуват най-тежките заболявания, тютюнопушене, алкохолизъм, рак.

И когато знаем кои храни кога и как да консумираме, по какъв начин да ги съчетаваме, ние ще бъдем здрави, свободни и щастливи хора, а не роби на създадените от самите нас болести, които ни правят нещастни.

От книгата „Храните, които ни лекуват” на доц। Асен Стоянов
Материалът е от http://www.spiralata.net/

Интервю с Бог

Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време. – казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели.
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.

След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща какво бихте искали да направят Вашите деца?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат и че после трябват години, за да ги забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посяли. Ако са посяли слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са или умират от завист и ревност заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се. Бог потъна в мълчание.

Притчата е от http://www.spiralata.net

Раждане с оргазъм

Мъжете и жените отделят хормона окситоцин по време на сексуален контакт и така достигат до оргазъм. Същият хормон обаче се отделя и по време на раждането.

Повечето лекари не знаят, че окситоцинът е хормон, чийто ефект се изразява не само в механично му въздействие. Той влияе и на психиката, което е изключително важно за връзката между майката и бебето преди и след раждането. Има неща, които лекарите и нетрадиционните акушерки знаят, но не споделят с майките, тъй като днес болниците са се превърнали в доходоносен бизнес, споделя пред БЛИЦ Диана Вапцарова, която наскоро се завърна от Бад Вилдбад – малко китно селце в Германия, където посети Международната конференция по акушерство. И много от решенията днес се взимат по законови, бюрократични или финансови причини, а не защото са добри за майката и бебето. Майката трябва да отдели хормона окситоцин, за да има по-силни контракции и за да роди. Доказано е, че окситоцинът е „стеснителен” хормон, т.е. отделя се при определни условия: затъмнено помещение и тишина (за да не стимулира неокортекса) и атмосфера на сигурност (за да не се отделя адреналин). Окситоцинът не може да се синтезира, когато нивата на адреналин са високи. Болниците обаче не осигуряват условията необходими за естествено раждане. Вместо да осигурят атмосфера на сигурност и доверие, те инжектират раждащите жени със синтетичен окситоцин. Синтетичният окситоцин има само механично въздействие, тъй като не успява да стигне до мозъка на родилката. Майките получават контракции, раждат, но изпускат много важни неща. Когато бебето се ражда, за първи път му се случват стотици неща: изживява гравитацията, започва да диша самостоятелно, излиза от стерилната и безопасна среда на утробата и влиза в света на хиляди микроорганизми. Непосредствено след раждането майката и бебето все още са под влияние на хормоните отделени при него. Тези хормони играят важна роля при формирането на връзката между майката и нейното дете, но не и когато са инжектирани изкуствено. Окситоцинът е в най-големи количества след раждането – по големи от който и да е друг момент от живота на една жена. Наред с останалото, той е важен и за безопасното и безкръвно отделяне на плацентата.
Мъжете и жените отделят окситоцин по време на сексуален контакт и така достигат до оргазъм. Жената може да изживее оргазъм по време на раждането. Разбира се, това не е най-важното нещо, което родилката пропуска. Окситоцинът е хормонът, който кара майката да се влюби в новороденото си дете от пръв поглед, както и кара бебето да се влюби в своята майка веднага щом я зърне. От психологична гледна точка, това е причината, поради която хората изобщо се влюбват. Винаги когато става дума за любов, окситоцинът е налице. Доверието е другото нещо, което се свързва с високите нива на окситоцин. Замисляли ли сте се някога защо майките се връщат на работа няколко седмици след раждането и оставят децата си на детегледачки? Вероятно има някаква връзка с липсата на естествения окситоцин по време на раждането.
Някои жени раждат по-лесно вкъщи с акушерка, докато други имат нужда от голям лекарски екип и апаратура, за да се чувстват сигурни. На повърхността нуждите изглеждат различни, но всъщност става дума за едно и също нещо – необходимостта бъдещата майка да се чувства сигурна. Важно е една жена да знае какво иска, но понякога тя не е сигурна до момента в който започне самото раждане. Тя прави избор предварително, който е обмислен и рационален, но желанието може да се промени в момента, в който водите й изтекат. Изборът е бил интелектуален и жената изведнъж се превръща в жертва на своето собствено решение. Ето защо е важно жената да има алтернативни варианти, защото в последния момент интуицията може да вземе връх и тя да поиска да смени избора си. Ако е избрала болница, в последната минута, може да предпочете да си остане вкъщи, но в този случай няма да има акушерка, която да й помага. Затова е изключително важно за жените да имат алтернативни варианти за момента на раждането и да имат възможността да последват инстинкта си в последната минута. Мястото на раждането дори често не е въпрос на предварителен избор, а нещо което идва естествено по време на родилния процес.
По думите на италианската акушерка Верена Шмид, „Оргазмичната сила е капацитета да се отдадеш на прилива от биологични родилни енергии, да бъдеш способна да разтовариш насъбраното напрежение чрез рефлексни ритмични контракции на тялото и вагината, давайки бебето на света и приветствайки го за добре дошло с нежност и удоволствие”. Да родиш с оргазъм звучи странно, но е за предпочитане пред болката.
Друго нещо, което е погрешна практика в болниците, е срязването на пъпната връв веднага след раждането. Според Мишел Оден бебето пропуска много неща, ако пъпната връв се среже през първия час след раждането. Докато траят контракциите, които подготвят изхвърлянето на плацентата от нея се отделя специална кръв богата на минерали, която би могла да стигне до бебето. Така новородените се лишават от 40 мл кръв, ако пъпната връв се отреже веднага след раждането. Ако се пресметне това количество към общото тегло на бебето това е много повече от количеството кръв, което се взима от един възрастен при кръводаряване. Има и някои крайни традиционни акушерки, които никога не режат пъпната връв, а я оставят да изсъхне и падне сама. Няколко часа след раждането пъпната връв се превръща в твърда нишка. Тогава пъпната връв може да бъде отрязана без опасност от инфекция и тетанус.
Много млади майки се питат как да родят – нормално или с Цезарово сечение. Секциото спасява животи. Това е и неговата функция – да бъде използвано в крайни случаи, когато живота на майката или бебето е застрашен. Броят на случаите на цезарово сечение в световен мащаб достига космически размери и то не заради медицинска необходимост, а по избор. В Бразилия 90% от ражданията са с цезарово сечение. Това вече е нормалната практика. По цял свят в момента са много модерни така наречените дизайнерски раждания. Майките стигат до там, че ходят на астролози, които им казват в кой ден и час е най-благоприятно да се роди детето им според това какво иска майката да бъде то. И така майките ‘дизайнват’ своите деца според желанията си. Звучи страхотно! Всяка майка би искала детето й да е красиво, умно, добро, амбициозно и т.н. За това и всяка майка, която е истински запозната с последствията на секциото върху детето, трудно би направила този избор при липса на медицински показатели. Майките избират цезаровото сечение, без да са достатъчно информирани. Те се съгласяват за цезарово сечение, водени от страха си, често подклаждан от комерсиалните мотиви на някои лекари и болници.
Броят на планираните цезарови продължава да расте. По този начин бебето не участва в процеса на раждането и не му се дава шанс да покаже на майка си, че е готово да излезе на бял свят, че белите му дробове са достатъчно развити. Бебето също така пропуска и хормоните, отделяни по време на родовия процес, които носят завършек на престоя му в майчината утроба. Повечето доктори винаги намират извинение да извършат планирано секцио, за да избегнат среднощни повиквания. Повечето планирани цезарови сечения са направени от понеделник до петък между 9 и 17 часа. Едно цезарово сечение отнема не повече от 20-30 минути и после лекарят е свободен да се прибере в къщи навреме, вместо да е обезпокояван по нощите. Цезарови сечения преди термина са фактори, които могат да доведат до получаването на астма и дихателни проблеми. Употребата на лекарства по време на родовия процес или секциото, включително и на епидурална упойка, е възможно да предизвика предразположение към наркотични зависимости. Бебетата родени чрез секцио може да развиват по-бавно двигателните си способности. Рискът от пост-травматичен синдром е 3 пъти по-висок при тези деца. Едно изследване проведено в Япония през 1991 г. търси връзката между аутизма и мястото, където детето е родено. Изследователите установили, че процентът на децата с аутизъм е по-висок за определена болница в Япония. Практиката в тази болница била следната: бебетата се раждали чрез планирано секцио 1 седмица преди термина на раждането. Още през седемдесетте години учените предположили, че рискът от аутизъм се увеличава при секцио направено преди бебето да покаже, че е готово да роди.
Епидуралната упойка е друго противоречиво лекарство, за последиците от чиято употреба жените не са напълно информирани. Под влияние на епидуралната упойка тазът на родилката се парализира и за бебето е трудно да се обърне. Жената трябва да прави изкуствени напъвания, защото не може да почувства добре кога точно има нужда от тях. Епидуралната упойка не позволява на майката да изживее раждането. По-трудно се концентрира в самото раждане. Това удължава родовия процес, тъй като не позволява отделянето на естествен окситоцин. В допълнение на това, тъй като жените напъват изкуствено, а не когато чувстват напън, това може да доведе до вътрешни разкъсвания и кръвоизливи и до притискането на главата на бебето. Бебето отделя адреналин по време на притискането на главата му, което допълнително забавя родовия процес. Ако раждането е естествено и активно, бебето би получило сила от хормоните отделени от майчиното тяло. Но тъй като те са потиснати, то трябва да се справи само без подкрепата на майчините биологични ресурси.
Има и една непозната за България професия - тази на дулата. Дула е асистент по време на раждане, който подкрепя раждащата жена по различни ‘не-медицински’ начини и е с нея през цялото време - от когато и започнат контракциите до след раждането. Дулата предлага на жената емоционална и физическа подкрепа по време на родовия процес и раждането. Тя обяснява на жената медицинските процедури или намеси, когато това се наложи, за да я успокои и информира, подкрепя я емоционално, предлага и физически упражнения и/или прилага специален масаж за, за да облекчи болките й, използва най-различни алтернативни техники според обучението й и желанията на родилката.
Ето няколко напътствия за бъдещите майки от Корнелия Енинг, акушерка, радваща се на уважение в много държави.
Легнала в леглото жената родилка се намира в позиция, която е най-удобна за лекарите, но най-неестествена за нея. Според Корнелия, раждащата жена трябва да е на колене или изправена, за предпочитане във вода, освен ако инстинктите й не й диктуват нещо друго. По време на раждането тя трябва да издава звуци, които да сигнализират на бебето, че тя е готова. (Това е основна практика в Турция. Жените биват подтиквани да издават звуци, дори и да не чувстват болка под въздействието на епидуралната упойка.) Когато главата на бебето е навън, майката трябва да я докосне преди да излязат крачетата. Това освобождава големи количества окситоцин, който е първоначалният стимулант за произвеждането на кърма и отключва лактацията. След раждането бебето трябва да остане в ръцете на майката, като и двамата са в изправена позиция. Бебето трябва да срещне майчините очи веднага. Когато решат да срежат пъпната връв (за предпочитане след излизането на плацентата или когато пъпната връв спре да пулсира), бебетата е добре да гледат срязването на пъпната връв, така че да изживеят съзнателно своето раждане.
Корнелия Енинг е също така ревностен защитник на раждането във вода. Ето някои от предимствата, които тя сподели с нас. Вярвате или не, независимо, че бебетата са най-облагодетелствани от раждането във вода, има някои предимства и за болниците. Нека обаче започнем с предимствата за майките. При водно раждане, майките изживяват по-малко или никаква болка. Родовия процес е значително по-кратък. Във водата няма нужда от толкова силни напъвания. Има по-малко случаи на разкъсвания. Бебетата се стресират по-малко при допира с новата среда. Бебетата родени във вода ни даряват с първата си усмивка веднага след раждането или в рамките на 6 часа след това! Раждането във вода прави по-лесно усещането на миризмата на кърмата, както и засукването. Много хора вярват, че раждането във вода развива интуицията, тъй като водата е проводник за предния (краен) мозък. Освен това водата помага за развиването на по-добро зрение.

Интересно е да се обясни и за т.нар. рефлекс на гмуркане. Той е открит за пръв път от руския учен Игор Чарковский, а по-късно е документиран от Пол Джонсън през 60-те. Дихателният рефлекс при бебетата се стимулира при раждането, когато сетивно-химически рецептори, разположени около носа и устата влязат в допир с въздуха за първи път. Докато това се случи, за снабдяването на бебето с кислород все още отговаря плацентата. Когато се роди бебе при раждане във вода, тази стимулация не се получава, докато лицето на бебето не се извади над повърхността на водата. До този момент, ларинксът остава затворен и дори да попадне вода в носа или устата, то тя се преглъща, а не вдишва.

Наистина ли раждането трябва да става само в легнало положение?

I. Вертикални пози

1. Права.

Тази поза ви предоставя няколко варианта – по време на контракция да се опрете на леглото или масата, да се облегнете с гръб към партньора си, а той да ви поддържа под мишниците или с лице към него да увиснете на шията му.

Преимущества:

• раждането се ускорява, тъй като земното притегляне става ваш помощник и детето се придвижва по родовите пътища по-бързо.
• контракциите стават по-ефективни, шийката на матката се разкрива по-бързо, тъй като главичата на бебето я натиска и я разтяга.
• тези пози намаляват напрежението на гърба и майката се отпуска по-лесно.
• бебчето няма да изпитва недостик на кислород, тъй като нищо не притиска главната вена в организма на майката – долната празна вена.

Недостатъци:

• за акушерката е трудно да преглежда майката и да следи как протича раждането.
• родилката бързо се изморява.
• при стремително протичащо раждане по време на напъните има риск от разкъсвания.

Тази поза е особено полезна при слаби контракции, при тесен таз, когато бебето е голямо или напъните отслабнат.

2. Седнала (на специална гумена топка или на U-образен стол без дъно).

Преимущества:

• контракциите стават по-безболезнени, тъй като матката по-малко притиска вътрешните органи и гръбнака.
• Докато седите на топката може да правите въртеливи движения с таза. Това намалява напрежението на гърба.
• гравитацията ускорява процеса на раждане.

Недостатъци:

• В тази поза се напряга опашката (най-долния отдел на гръбнака и най-подвижната част на малкия таз) и така се затруднява раждането на главичката на бебето.
• Тази поза е подходяща само за периода на разкритие на шийката на матката. По време на напъните изберете друга поза. Така седнала напрягате мускулите на перинеума , а те трябва да са максимално отпуснати по време на изгонването на плода.

3. Седнала на леглото.

Седите на леглото със сгънати колена, гърбът е облегнат на облегалката или на възглавница, стъпалата са опрени в матрака.

Преимущества:

• намалява вероятността от разкъсвания.
• удобна е за почивките между контракциите.
• акушерката има възможност да следи процеса на раждане.

Недостатъци:

• при слаба родова дейност намалява силата на напъните. В такъв случай изберете позата клекнала.

Тази поза се използва в периода на изгонване ако напъните са достатъчно силни, при стремително раждане, при седалищно предлежание на плода, в случаите, когато е необходимо да се направи епизиотомия.

Как да напъвате: когато започне контракцията, наведете главата надолу, обгърнете с ръце колената, придърпайте ги към себе си и напъвайте. В интервалите между контракциите почивайте облегнати назад.

4. На колене.

Стоите на колене, опряна на раменете на партньора и/или акушерката, на облегалката на стол или родилното легло.

Преимущества:

• матката не притиска гръбнака и, следователно, намаляват болките в гърба.
• акушерката може да следи процеса на раждане, само трябва от време на време да се повдигате.
• ако ви поддържат от двете страни по-малко се изморявате.
• перинеумът е защитен от разкъсвания, тъй като центъра на тежестта леко е изместен и главичката много меко преминава по родовите пътища.

Недостатъци практически няма, стига на вас да ви е удобно. Тази поза е подходяща само когато детето се ражда с главичката напред. За да премахнете напрежението в раменете, от време на време отпускайте главата си надолу. Леко се навеждайте напред, така бебето ще се завърти в правилното положение за раждане, а именно - с лице към опашката на майката.

5. Клекнала (колената разкрачени на страни).

Преимущества:

• контракциите стават по-ефективни.
• под действието на гравитацията ражданто се ускорява.
• удобна е по време на напъните.
• удобна е за акушерката, която следи процеса на раждане.

Недостатъци:

• бързо се изморяват краката.

Обърнете специално внимание на тази поза при подготовката за раждане. Тренирайте я по няколко пъти на ден (например, докато гледате телевизия, говорите по телефона и т.н.) Така краката ви ще се изморяват по-бавно. В тази поза може да използвате за опора партньора си, стол или леглото. Важно е колената да са максимално разтворени. Тази поза е най-актуална, когато разкритието е максимално, а главичката още не е слязла в тазовото дъно. Също така се използва при слаба родова дейност и слаби напъни, но не при седалищно предлежание.

II. Хоризонтални пози.

1. “На четири крака”.

Преимущества:

• отслабва болката в гърба, тъй като матката не притиска гръбнака.
• нищо не притиска долната празна вена и бебето получава достатъчно кислород.
• намалява вероятността от разкъсвания, тъй като главичката меко притиска перинеума, постепенно разтваряйки тъканите.

Недостатъци:

• не е удобна за акушерката.

За да ви е по-удобно може да сложите под ръцете си възглавница, или да се опрете на гумената топка. Старайте се да държите таза по-низко от раменете, така ще ви помага и земното притегляне. Между контракциите може да почивате отпуснати върху бедрата си. Тази поза е особено подходяща при силни болки в гърба и при раждането на голямо бебе.

2. Легнала настрани.

Преимущества:

• намаляват неприятните усещания в гърба.
• отворен е достъпът на кислород до бебето, тъй като матката не притиска кръвоносните съдове по дължината на гръбнака.
• дава възможност на акушерката да следи процеса на раждане.
• натиска на главичката е толкова мек, че почти изключва вероятността от разкъсвания.
• в тази поза удобно се почива между контракциите.

Недостатъци:

• гравитацията не помага на бебчето да се движи напред.

По време на напъните акушерката или партньорът ви трябва да придържат крака ви повдигнат за да се разшири изхода и да се облекчи раждането на главичката. Също така може да поставите крака си на облегалката на стол или леглото, или да го свиете назад и да го държите за прасеца. Тази поза се използва при преждевременно раждане, при раждане на бебче с низко тегло и при травми на тазобедрените кости на майката. Добре е да лежите на тази страна, на която е обънато гръбчето на бебето.

3. Наклонена поза на колене.

Стоите на колене, горната част на тялото наведена надолу, главата отпусната върху ръцете. Тазът “виси” във въздуха.

Тази поза е необходима за задържане на родовия процес, когато напъните са започнали, а шийката на матката не е разкрита напълно.

И така, защо мъдрата природа ни диктува да се движим по време на раждането?

• намалява натиска на матката върху големите кръвоносни съдове и така бебчето получава достатъчно кислород.
• плодният мехур и главичката равномерно и интезивно натискат долната част на матката което съществено ускорява процеса на изглаждане и разкритие на шийката.
• различните пози намаляват неприятните усещания по време на контракциите, намалява се използването на анестезия.
• значително намалява риска от родови травми при майката и бебчето.
• при вертикалните пози бебчето се движи от горе на долу (а не от долу на горе в положение легнала по гръб) и гравитацията му помага.
• намалява вероятноста от разкъсвания и прилагането на акушерски манипулации.
• и, на края, най-главното – имайки определена свобода майката по-активно се включва в процеса на раждане, чуства се пълноправен участник в това велико събитие, старае се да установи контакт с детето, да почувства неговото състояние, за да намери това положение, което в даден момент най-много допада и на двамата.

източник http://www.roditeli.इन्फो

Малко статистика

Статистика за ражданията от 1958 до 1970 в Англия
Място на раждане	Детска смъртност (на 1000 раждания)
Година:	1958	1970
В болница	50.1	27.8
Асистирано от лекарски екип у дома	20.3	6.1
Неасистирано домашно раждане	19.8	4.3
Предвидими рискове от детска смъртност, изчислени на базата на статистики
Предвидим риск (на 1000 раждания)	в болница	в къщи
Много нисък	8.0	3.9
Нисък	17.9	5.2
Среден	32.2	3.8
Висок	53.2	15.5
Много висок	162.6	133.3
Детска смъртност в Холандия (1986 г.) според място на раждането и асистиране
Асистент/Място на раждане	Брой раждания	Деска смъртност (на 1000 раждания)
Лекар-акушер(ка) в болница	83,351	18.9
Семеен доктор във вкъщи	21,653	4.5
Акушерка в болницата	34,874	2.1
Акушерка във вкъщи	44,676	1.0
Първо раждане (Холандия 1986)
Лекар-акушер(ка) в болница	41,861	20.2
Акушерка във вкъщи	15,031	1.5

Нима раждането е нещо опасно и болезнено?

Какво представлява естественото раждане

Поради това, че в съвременната акушерска практика напълно са изкривени естествените механизми на протичане на раждането, съществува голяма неяснота в определяне на самото понятие “естествено раждане”. У нас това означава неусложнено раждане, което е протекло с минимална намеса. Но в действителност естествено раждане е това, което протича в съответствие със заложената от природата генетична програма на човека. Науката етология, изучаваща майчинското поведение при животните и при човека, помага да се разберат основните закономерности при естественото раждане.

Как са изучавали естественото раждане?

Тоталното внедряване на механистичния подход в акушерството доведе до пълна загуба на представите за това, че раждащата жена въобще може да има някакво поведение. Когато в резултат на изучаване на майчиното поведение при животните беше изяснено, че това е доста твърда схема, отклоненията от която завършват със страдание или гибел на потомството, погледът на изследователите се обърна към човека. Пред учените изникна въпросът какво е майчиното поведение при човека и какво значение има то за развитието на появяващите се на бял свят деца.

Още през 30-те години на ХХ век известният английски акушер Грантли Дик-Рийд започнал да провежда ражданията, позволявайки на жената да се държи по-свободно, отколкото е било прието в медицинската практика и постигнал практически пълно обезболяване. Това направление на акушерството започнало да се прилага и от други изследователи. В някои европейски клиники още през 50-те години са позволявали на родилката да се движи при контракциите, да си избира поза за напъните, да кърми детето още в първия час след раждането. Сега задачата на изследователите била не да покорят стихията на раждането, а да достигнат пълно съответствие с биологическата даденост. Учените стигнали до заключение, че раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес с висока степен на сложност. Ако раждането протича в съответствие с тези сложни закономерности, то, независимо от неговата продължителност, всички неприятни моменти бързо се забравят. Резултат от естественото раждане е продължителен положителен импринтинг, който по принцип е невъзможен, ако раждането протича по друг начин.

Тъй като раждането се регулира от нервната и ендокринната системи, психологическата компонента тук играе важна роля. Именно психологическото състояние на жената в болшинството от случаите определя хода и резултата от раждането. Хормоналните и психическите процеси, протичащи в организма на родилката, от своя страна влияят върху поведението й. Освен това трябва да отчетем, че поведението на жената в хода на раждането спада към реликтовите, безусловни форми на поведение, определени генетически и регулирани от несъзнателната част на психиката. Затова поведението на жената по време на раждане не се поддава на контрола на съзнанието.

Хормонален баланс

Инстинктивното поведение на жената по време на раждането се обуславя от особения хормонален баланс в нейния организъм. Хормоните, регулиращи раждането, са многофункционални и влияят върху физиологичните процеси, емоционалното състояние, паметта и поведението. Например хипофизата произвежда окситоцин, който подпомага контракциите и в последствие - забравянето на болката. Надбъбречните жлези произвеждат хормони, които усилват контракциите. В същото време се отделят ендорфини, които позволяват раждането да протече самопроизволно, но действат и като болкоуспокояващо средство, потискат безпокойството и способстват за достигане на състояние на цялостно удовлетворение. Под въздействие на ендорфините жените често по време на раждане се държат така, сякаш са приели наркотик. В промеждутъците между болезнените контракции те се чувстват добре. При естественото протичане на раждането много жени могат да изпитат истинско състояние на екстаз.

Болкоуспокояващите синтетични аналгетици, използвани в медицината, влизат в конфликт с ендорфините и изменят сложния естествен хормонален баланс. С това до голяма степен се обяснява защо много жени се чувстват зле по време на раждането и след това. Установено е, че при жени, на които по време на раждането са вкарвани наркотици, подобни на ендорфина, раждането е по-продължително и по-трудно, отколкото тези, при които нивото на ендорфина е естественото. Естественият хормонален баланс през време на раждането е много крехък и затова всяка необоснована намеса, например приемане на каквито и да било препарати, може да го наруши и да доведе до патологична родова дейност. Даже такава “невинна” процедура като пробиване на мехура, скокообразно променя съотношението на хормоните и може сериозно да наруши естественото протичане на раждането.

Психическото състояние на родилката

Психическата подготовка на жената за раждане преди всичко се състои в освобождаване от страховете, тъй като именно те правят раждането болезнено, неблагополучно и дори драматично. Най-добре протича раждането, когато жената е спокойна и отпусната и може по-добре да усеща нуждите на своя организъм.

Върху психическото състояние на жената много силно влияят моделите, възприети през бременността. От литературата жената може да получи грешни представи - да идеализира или да драматизира раждането. Общоприетото у нас мнение за раждането като твърде неприятно и опасно изживяване, е далече от истината. Някои курсове пък учат жената как да контролира своето тяло, чувства, дишане, а не да се вслушва в усещанията си.

Обстановката при раждане

Всички живи същества търсят за раждането на потомството си най-безопасното място. Самките се устройват по такъв начин, че по време на раждането никой да не ги безпокои. Животните обикновено търсят уединено, тъмно и топло място, без въздушно течение. Жената също се чувства по-добре при раждане, ако около нея обстановката е уютна, няма дразнещи цветове, ако е топло и тихо. Желателно е в помещението да няма силни или резки звуци, миризми, да няма опасност от влизане на хора и вмешателство. Добре е, ако са под ръка необходимите храни и напитки.

Партньорите при раждане

При много жени се появява желание по време на раждането да присъстват един, двама или трима души и това е напълно естествено. За живите същества, живеещи на групи, пълното уединение при раждането не е характерно, на него по принцип присъстват роднини. Това създава усещане за защитеност. Самките на шимпанзетата и на горилите се отделят от групата и раждат в присъствието на 1-2 самеца. Стадните животни (слонове, антилопи) изобщо не се отделят от групата.

При човека също се наблюдава желание за усамотяване и раждане в присъствието на 1-3 партньори, на които жената има най-голямо доверие. Естествено ще бъде раждането, ако в обстановката липсва нервно напрежение и дискомфорт.

Инстинктивно поведение на родилката

По време на раждане жената се вглъбява в себе си, изживява промени в състоянието на съзнанието. Тя интуитивно си търси удобна поза. Най-успешно е раждането, когато най-малко е подложено на съзнателен контрол. Това поведение включва естествено дишане, издаване на звуци, смяна на позата и движение. Благодарение на генетичния механизъм, тези действия са съгласувани с голяма точност. Изкуството за оказване на помощ при естествено раждане се състои в умението да дадеш на жената възможност да се държи максимално свободно, което помага за включване на несъзнателните механизми на саморегулиране на раждането.

Дишане и викане на родилката

С постепенното усилване на контракциите, дишането на родилката се активизира, което по-късно може да се прояви във вид на стонове и викове. Това е нормално физиологично явление, имащо невро-ендокринна основа, а не е израз на страдание или проява на нетърпение. Звуците, издавани от жената, подпомагат раждането.

Всекидневните физически натоварвания на съвременната жена често са недостатъчни

За да може организмът без напрежение да регулира дълбочината и ритъма на дишане по време на раждането, необходима е известна подготовка. Редовните занимания с прости дихателни упражнения разширяват възможностите на дихателната система. В решителния момент, изискващ напрежение на всички жизнени сили, естествените механизми на активното дишане, стоновете и виковете ще се включат автоматично, без усилия от страна на родилката. За организма това ще бъде не екстремно, а привично натоварване.

Положение на тялото и пози

В хода на раждането жената нееднократно сменя положението на тялото си за облекчаване на болките и за регулиране на скоростта на протичането му. От позата и динамиката на движенията зависи дишането на родилката и характера на издаваните звуци. Основните пози и движения при раждане са: на колене, клекнало положение, седнала, права, ходейки, наведена. Но най-добрата поза при раждане е тази, която ще избере сама родилката. Задължителното използване на някаква поза би й наложило механично изпълнение и би попречило на оптималното положение за раждане.

Оказва се, че не всяко леко и безболезнено раждане може да се нарече естествено. Естествените механизми не могат да се включат, ако жената е скована, напрегната или действа според предварително заучена схема. Ако спокойствието на жената е резултат от самоконтрол, то несъзнателните механизми за регулиране на родовата дейност няма да проработят. И макар че раждането в този случай може да протече леко, удобно за околните, жената няма да се възползва от предимствата на естественото раждане. Същият резултат се получава, ако тя не се справи сама с болката, а с помощта на анестезия.

При естественото раждане обикновено жената забравя за болката. Но това не е най-важното. Същите тези механизми, които позволяват на жената да се справи с неприятните усещания по време на раждането, включват и мощния майчински инстинкт, който при друго развитие на събитията просто не се включва. Възприето е, че този инстинкт е присъщ на всяка майка, но това съвсем не е така. Както и за всеки друг инстинкт, необходими са определени биологични механизми за неговото включване. Естественото раждане е точно такъв механизъм и то създава необходимата основа за бъдещите отношения между майка и дете.

Естествено Раждане и 21-ви век

(откъс от "Съзаклятието Водолей")

Научните открития за богатството и сложността на природата разкриват колко жалък е обичайният ни подход към здравето, особено склонността ни да се справяме външно, насилствено и нашественически със системи, чието деликатно равновесие може да се коригира, единствено ако се мобилизира и вътрешният лечител. Както външните реформи имат ограничено въздействие над политическото тяло, така и външните лечения са недостатъчни да излекуват тялото, ако духът му е в конфликт.

В много моменти отново се възприемат начините на нашите баби и дядовци не от носталгия, а защото осъзнаваме, че „модерните" ни подходи са били анормалност, опит да се наложи нещо като недодялан ред над природата, която е далеч по-подредена, отколкото можем да си представим. XX век, например, ни даде изкуствено хранене на бебето на всеки четири часа с биберон, изкуствено предизвикани родилни контракции при планираното раждане и Цезарево сечение за удобство на родилния дом и лекарите; смъртта и раждането се отделят в изолирана, стерилна среда, лишена от утешаващи човешки думи.

При типичното модерно раждане упоени бебета се изваждат от упоени майки, изваждат се в шока на ярка светлина и силни шумове, повиват се стегнато, връзват се и се поставят в пластмасови кувьози. Бащите им ги виждат през стъкло, а роднините им изобщо не ги виждат. И все пак днес ние знаем, че майка и дете се „свързват" физически и емоционално, ако им се даде достатъчно време да бъдат заедно веднага след раждането: зрителният контакт, докосването, усмивките и кърменето явно има ефект за тяхната връзка и за по-нататъшното развитие на детето. Възприетите от други култури практики и възродените обичаи от нашата собствена култура показват поразителната благотворност на естественото поведение спрямо новороденото: майчиното гушкане, игрите с бащата, изключително важното значение, което имат за развитието на детето веществата, съдържащи се в майчината кърма, човешкият глас, на който новороденото откликва с микродвижения.

Значението на това свързване е оценено в изследвания сред различни култури и те показват силна взаимозависимост между това свързване и по-нататъшното майчинско чувство, дългосрочен коефициент на интелигентност на детето, минимални на брой моменти на малтретиране или пренебрегване. Съществува освен това и свързване с бащата. Шведските бащи, на които в родилния дом са позволявали да подържат бебето си, се оказват много по-свързани с него три месеца по-късно. Дългосрочните изследвания показват по-голяма социална жизнеспособност у деца, чиито бащи са участвали в грижите за тях като новородени.

Отначало медицинските служители отхвърлят този подход на тясна връзка. Но капитулацията им идва изведнъж и неочаквано. През 1978 г. Американската медицинска асоциация одобрява акушерския метод, който оценява значението на връзката майка-новородено.

Съвременните болници явно не са пригодени за семейно раждане и това се оказва фактор, предизвикал огромна вълна от раждания в домашна обстановка през последните години. Отначало лекарите са силно разтревожени от тази тенденция, но провеждането на първата широкомащабна оценка на безопасността при домашното раждане показва „ужасни" за тях резултати. При изследването на близо хиляда и двеста случая на домашно раждане, Департаментът по здравеопазването на щата Калифорния установява, че те са по-безопасни от средния коефициент за щата във всяко отношение. (Майките, които е трябвало да раждат в болница поради предварително известен риск при раждането, не са много представителни за населението като цяло.) В родилните домове са починали два пъти повече бебета, а акушерките се справят много по-добре от лекарите, когато възникнат усложнения! (Например, при техниките на акушерките разкъсванията са в границите на 5 процента в сравнение с 40-те процента разкъсвания при изражданията от лекари.)

Изправени пред бунта на пациентите, все повече болници се опитват да бъдат конкурентноспособни. Родилните отделения се превръщат в „дом извън дома", хуманна среда, която разполага с оборудване за спешни случаи. В центъра „Нов живот" към Семейната болница в Милуоки, в центровете за алтернативно раждане в болницата на Сан Франциско и в Холивудската презвитерианска клиника, родители и деца са заедно в помещения с домашен вид, слушат музика, посещават се едни други, докато майката ражда, хранят се заедно. Множество болници възприемат метода на раждане на френския акушер Фредерик Лебойе. Бебето се ражда в среда с приглушено осветление, в тишина, след това бива посрещнато нежно и след лек масаж се поставя в топла вана. Лекар от медицинския център „Свети Лука" в Чикаго отбелязва „почти универсалната усмивка" на бебетата, докато се протягат. Лекар от Флорида казва на колегите си: „Това е възглед, а не процедура".

Лебойе описва как постепенно открива съзнанието и интелигентността на новороденото, нещо, което не се признава в медицинското образование, което е получил. „Личността вече си съществува, напълно съзнателна, заслужаваща уважение." Един френски експеримент изследва сто и двадесет бебета, родени по метода на Лебойе, всички с майки от работническата класа, които не са знаели нищо за метода, когато са постъпвали за раждане в болницата. Тези бебета показват по-високо от средното ниво на психомоторната скала, имат по-добро храносмилане, прохождат по-рано и за негова изненада впоследствие си служат еднакво добре и с дясната, и с лявата ръка!

Лебойе е сред лекторите на конференцията през 1978 г. в Лос Анжелис, на която се основава фондация „Нашата най-важна инвестиция", посветена на „осъзнатото раждане" и спонсорирана от Лора Хъксли, вдовицата на Олдъс Хъксли. Силната убеденост в духовните и психологически аспекти на раждането, грижите за новороденото и връзката му с родителите довежда до формирането на мрежата Национална асоциация на родители и лекари за безопасни алтернативи на раждане (НАРЛБАР). Растящият интерес в страната вдъхновява конференции, семинари, книги и неофициални мрежи за взаимна подкрепа. Той силно увеличава подкрепата към установените естествени методи на раждане, като метода на Ламаз и Лигата „Ла Лече" - мрежа за взаимопомощ на жени, които желаят да кърмят бебетата си.

Една жена, попълнила анкетата на "Съзаклятието Водолей", описва раждането на детето си в домашни условия като „върховно психоделично изживяване, постигнато без наркотици". Съпругът й, израждал бебето, също определя раждането като върхов момент в живота си, „когато се е родил като родител". Майката казва, че е благодарна на всички жени, които преди нея „са износили детето си по свой собствен начин, оттеглили са раждането от полето на медицината и са го върнали отново на родителите и детето, на които принадлежи".

Новата Вода

Тази вода е жива и има Божествено съзнание.

Турски учители-суфи са подарили на света вода, която е наистина жива и има Божествено съзнание. Тя оказва различен ефект върху различни неща. Всъщност тя оказва оптимален ефект на всичко, до което се докосне.

Те са я изпробвали в един от най-замърсените заливи в света, където водата е тъмна и бълбука с черни мехурчета. В течение на няколко дни тя е станала съвършено чиста. За съжаление, отпадъците, изливащи се в залива, продължават да го замърсяват.

Друнвало Мелхизедек е присъствал на среща на ФБР, ЦРУ, военните и водещите учени във Вашингтон, където са демонстрирали действието на водата. Само една чаена лъжичка от тази вода е успяла да пречисти най-ужасното замърсяване в експерименталните стъклени контейнери, пълни с отходни материали, масло и химикали.

Те провеждат също и експерименти с големи водоеми – резултатът е същия. Тази вода е изгасила химически, нефтохимически и метанови пожари по сметища, които до тогава не са успявали да бъдат потушени и в последствие тези пожари не се възобновяват. Водата има същия ефект и при горските пожари.

Някои от учените-еколози, присъстващи на събранието, казват, че Земята би загинала в рамките на 3 години от такива замърсявания, ако не се бе появило чудо като това. Най-добрата новина е, че правителствата са изразили желание да разрешат използването на тази вода за пречистване на планетата от замърсяванията.

Тази вода се нарича свръх-йонизирана вода. Произвежда се от компанията „Съвършена наука” (Perfect Science) и е основана в Истамбул, Турция, от Ихан Дойук (Ihan Doyuk). В Турция има вече и фабрика на стойност 48 млн. Долара, която произвежда по 100 000 тона такава вода всеки ден.

Тази вода може да се използва и в други области. Друнвало Мелхизедек не получава разрешение да разкаже повече заради договора за секретност, който е подписал. Той не е казал и какъв е ефектът й върху човешкото тяло, но споделя, че това е може би най-интересното приложение на водата.

След като прочетете статията на Друнвало, вероятно ще разберете какъв прекрасен дар е направен на човечеството. Сигурно разбирате и, че някои хора и компании ще загубят много заради това. Ако това послание достигне до повече хора, може би правителствата няма да могат повече да крият този прекрасен дар. Разкажете на колкото се може повече приятели и интересуващи се хора. Една птичка пролет не прави, но ако се обединим, ще можем да променим света! Дайте своя принос за пречистването на нашата планета!