Историята на даоистките изкуства на лечението

До двайсети век заможните семейства в Китай ангажирали известен лечител, за да бъде непрекъснато на разположение на цялото семейство, досущ както днес големите корпорации ангажират прочути адвокати. Лечителят посещавал редовно семейството, за да провери здравословното състояние на всеки, да даде съвети и рецепти за предпазване от болести, да провери хранителния режим и личните навици и като цяло да бъде осведомен за ставащото с всеки един от членовете на семейството. В мига, в който някой се разболеел сериозно, редовното месечно заплащане на семейния лекар било прекратявано, докато възстановял здравето на пациента — на собствени разноски! Така на болестта до голяма степен се гледало като на случай на професионална небрежност от страна на семейния лекар. Тази схема била не само чудесно предпазно средство срещу заболяванията, но също толкова ефективно предпазно средство срещу неправилното лечение.

Историята на даоистките изкуства на лечението в Китай е стара колкото планините, в които древните мъдреци започнали да се занимават с билки и алхимия. Първите систематизирани писмени обяснения на човешките болести и грижи за здравето в Китай се появяват под формата на надписи върху кости за гадаене, датиращи от 1500 г. пр.Хр. По време на епохата на Хан се появяват три значими медицински текста, които обобщават цялото предшестващо медицинско познание в Древен Китай. Тези текстове отделят факта от суеверието и така добре систематизират медицинските принципи, че днес все още биват използвани за справка от китайските лекари. Тези произведения са „Въпросите на Жълтия император за същността на лечението“, „Фармакопея на Шъннун“ и „За фебрилните състояния“. Последното произведение, написано около 200 г. пр.Хр. от Джан Джундзин, класифицира заболяванията в шест главни категории — три ин и три ян — и описва 113 медицински рецепти, използващи 100 различни билки. Много от тези рецепти се употребяват до днес.

Трактатът „Безценни рецепти“, написан от великия лечител Сун Съмяо от времето на династия Тан, вече подробно бе цитиран. Този ценен текст съдържа важна информация относно всеки аспект от традиционните даоистки грижи за здравето, включващи билки, акупунктура, хранене, дишане, упражнения, масаж и полова дисциплина. Той точно диагностицира бери-бери, скорбут, гуша и други характерни за недостига на витамини и минерали болести, и дава много ефикасни рецепти за тяхното лечение. Тази книга е по-удобен справочник за поддържане на добро здраве и дълголетие от който и да било друг писмен даоистки медицински текст.

Следващият по-значим паметник на китайската медицина се появява по времето на династия Мин с публикуването на огромната фармакопея на Ли Шъджън „Класификация на билките“, която съдържа подробна информация относно природата, действията и употребата на почти 2000 билкови, минерални и животински съставки. Тази книга продължава да бъде библията на професионалните китайски билкари. По времето, когато е написана фармакопеята на Ли — в края на ХVI век, китайската медицина вече навлиза в четвъртото си хилядолетие като систематична наука за здравните грижи. Западната медицина напротив, едва започва да снема булото на суеверията и магьосничеството от тъмните векове и тъкмо е започнала да напредва срещу обикновени смущения като бери-бери и гуша. По това време се наблюдава значително взаимстване от Китай. Хининът, лекарство, използвано срещу малария, буквално е откраднато от Южен Китай от йезуитски мисионер, който го отнася в Европа като свое собствено „откритие“. Методът за извличане на ваксини от кравешки кръвен серум също е разработен в Китай и е донесен в Европа от мисионери. В светлината на тези отбелязани в историята случаи на взаимстване, източните лекари наистина се изненадват от арогантността и от скептичното поклащане на главата, с които повечето западни лекари днес посрещат идеите на традиционната китайска медицина. Това отношение донякъде напомня на негодуванието, което изпитват незрелите юноши към мъдростта на по-възрастните.

Днес на Изток и в някои части от западния свят източните и западните методи започват да се срещат и да се съчетават в една всеобхватна нова система на здравните грижи, уместно наречена „Новата медицина“, която ще бъде разгледана по-подробно в края на тази глава. Достатъчно е тук да споменем, че докато „Новата медицина“ бързо пуска корени в Азия, Русия и в някои части на Европа, тя продължава да бъде не просто непозната, но дори и незаконна в Съединените щати. В такъв случай не е чудно, че днес Америка остава едно от малкото места на земята, където човешкото здраве и дълголетие продължават да се влошават с тревожен темп.

Къде се крият отровните корени на депресията

Физическа блокировка. Описанието се отнася до страдащите от Психическа Депресия. Тези, които страдат от временен емоционален спад, предизвикан от неблагоприятни жизнени обстоятелства или някакво неприятно събитие, по-добре да прочетат статията за Агорафобия или Безпокойство.
Основните симптоми са загуба на интерес към ежедневните дейности, чувство на отчаяние и подтиснатост, съпроводено от умора или липса на сила, неспособност за концентрация, безразличие, затвореност, постоянни размишления за едно или друго. Обикновено страдащият от депресия не иска да му се помогне и смята, че всичко с него е наред и по-скоро на другите е нужна помощ. Сънят им е нарушен дори и при приемането на приспивателни. Той общува малко и е склонен да избягва хората. В тях може дори да се появи и желанието да се самоубият. Депресията често се бърка с професионално изтощение.

Емоционална блокировка. Депресията е начин човекът да се защити от натиск, пресинг и по-точно емоционален. Човек прибягва до депресията, когато чувства, че повече няма сила да издържа на емоционалното напрежение. Повечето дългогодишни наблюдения показват, че на депресия са по-уязвими хората, които са в лоши отношения с родителите на съпруга/та си. Това обяснява и факта защо човекът в състояние на депресия е склонен да обвинява половинката си. Това е и една от разновидностите на психологическия срив. Например, страдащият от депресия съпруг се отнася към жена си така, както би искал но не смее да се отнася към майка си. Отказвайки помощ, той продължава да се изпълва със злоба и ненавист, които е изпитвал по отношение на родителите на съпругата си и се отдава на болката си.
Колкото по сериозна е психологическата травма от детството, толкова по-тежка е депресията. Най-силните отрицателни психологически фактори са: трамва на отхвърленото дете, трамва на изоставеното дете, трамва от унижение, трамва от предателство и трамва от проявена несправедливост. Тези сериозни душевни разстройства, като депресия и маниакално-депресивна психоза, възникват в резултат на подобни трамви единствено ако детето или подрастващото е преминал през тези травми без подкрепа, като не е имал възможност да сподели с някого страховете и съмненията си. Тъй като не се научава как да разкрива душата си, той блокира желанията си и накрая съвсем се затваря в себе си, удавяйки се в злобата и ненависта си.

Ментална блокировка. Тъй като човек в депресия обикновено не иска сам да си помогне и не иска ничия помощ, от това състояние могат да го извадят само тези, които живеят с него. Ако някой от вашите приятели или близки е изпаднал в депресия, желателно е да подходите към тях с решителност. Кажете им, че никой не може да им помогне, ако те самите не си помогнат първо.
Най-важното за този човек е да разбере, че депресията е предизвикана от преживяните в детството душевни страдания. Този човек отказва да бъде такъв, какъвто е. Най-разпространеният психически блокаж е чувството на страх да не бъде отхвърлен. Страдащият от депресия трябва да разбере, че дори и това да му се е случило в детството, това в никакъв случай не значи, че не е обичан от родителите си. Най-вероятно родителят, който го е отблъснал като малък е преживял същото и в неговата младост. Първата стъпка към избавлението от депресия е да почувствате състрадание към този родител и да се опитате да го разберете.
Следващата стъпка е най-важна – болният трябва да опита да прости на себе си за негативните емоции, които е изпитал по отношение на родителите си. След това не остава нищо друго освен да сподели с този родител чувствата си, без да го обвинява в нищо. Болният от депресия трябва да вземе решение обективно да оцени своите достойнства и недостатъци и да признае значимостта си.
Ако у депресираният се появяват мисли за самоубийство, най-вероятно в него нещо наистина е загинало, за да освободи място за нещо ново, но в нея той вижда цялата си същност.

Източник: Дорин Верче "Ангелска медицина"