Да възпитаваме децата по метода на Монтесори

от Веселина Колешева-Димитрова

„Помогни ми да се справя сам“
Мария Монтесори е родена през 1870 г. в Италия. На 26 години тя става първата жена-лекар в страната си. След медицината, тя изучава още антропология, педагогика и психология. Създава център за работа с деца с умствена недостатъчност и открива, че за да се развиват, на тях им е нужна не толкова медицинска, колкото педагогическа помощ. Постепенно започва да развива своето учение и популяризира своята методика. Нейното дело започва бързо да печели последователи, спонсори и привърженици от цял свят, от методиката й се интересуват учени от различни академични среди. До края на живота си (1952 г.) тя създава училища в Европа и по света, участва в много конгреси, пише книги и статии.

Същност на педагогиката Монтесори
Това е един революционен метод, изследващ и поддържащ естественото развитие на децата (надарени, слепи, умствено изостанали, бедни, богати). Децата развиват креативност, умения за разрешаване на различни проблеми, развиват критическо мислене и умения за оптимално разпределение на времето, за да могат след това като пълноценни личности да внесат своя принос към обществото и околната среда.
Основният принцип на системата Монтесори е свободата и личният избор на детето. То само изгражда своето собствено „аз“, самостоятелно решава в кой етап от живота си кой „прозорец“ за познания да отвори и да направи възможно възприемането на определени умения и знания. Възпитанието на детето е умение да се балансират свободата и дисциплината, като същевременно детето развива своите вродени способности. „Дисциплина в свободата“ - детето владее и се разпорежда с живота си, само трябва да открие какво му е приятно. Родителите се намесват, за да подпомогнат неговото развитие. Така детето израства със самосъзнанието, че може да се справи с всичко, което развива самочувствието му и увереността му, които са важни за развитието му в пълноценна личност.
Възпитанието се осъществява без опити за манипулация на поведението чрез награди или наказания.
Възпитанието на децата в духа на идеите на Мария Монтесори трябва да започнат преди детето да навърши 3 години. От 0 до 6 години децата се учат от директния контакт с обкръжаващата среда, чрез всичките си сетива и чрез движението. Играчките и училищните материали трябва да бъдат от най-добро качество (и от естествени материали), за да предизвикват самоуважение, уважение към останалите и грижа спрямо околната среда.
Телевизията и компютрите в ранна възраст оказват по-скоро негативно, отколкото позитивно влияние. Според д-р Силвана Монтанаро, психиатър, педиатър и последовател на системата на Монтесори, телевизорът е машина, която възпрепятства развитието и придобиването на нови познания, защото отделя личността от околната среда и създава нереална представа на децата, че живеят, докато те само пасивно наблюдават какво някой друг е решил да им предложи за гледане.
Практическото приложение на системата на Монтесори се основава на човешките заложби – човек изследва, изучава, движи се, споделя с групата, човекът е независим и взема самостоятелни решения, създава ред, развива самоконтрол, прави разлика между идеи и опит, използва креативно въображение, работи усилено, повтаря, концентрира се, перфекционизира постиженията си.
В учебните стаи не се поставят ограничения за изпълнението на писмените и други задачи, децата са свободни да се движат из помещението. Няма учебници във формата, в която ги познаваме. Учи се директно от природата, околната среда и от другите деца (по-рядко от самия учител). Учебните групи са малки, понякога дори от единични деца. Почти не се случва да се преподава урок на цял един клас.
Учебната програма е гъвкава и концентрирана върху математика, езици, изкуство, науки и подпомагане на детето да открива само, чрез проучване и изследване. Науките не се изучават изолирано една от друга. Ученикът има възможност да избира сам последователността и нивото им на изучаване. Освен науките, изкуството, спорта, на учениците се предоставя възможност да развиват и други умения – грижа към околната среда, грижа за човека до теб, градинарство, готвене, грациозно движение, учтиво изразяване, извършване на социална дейност в общността и др.
Учебните групи се състоят от около 30-35 деца, с един учител и един не-преподаващ асистент. Учениците се учат един от друг, усвояват различни методи на обучение и възприемане на материала, предоставя им се възможност да контактуват с много и различни персоналности.
Преподавателят обикновено не се разделя с класа от 3 до 6 години. Той записва наблюденията си върху всяко едно дете – ниво на концентрираност, социално развитие и поведение, физическо здраве. Негово задължение е да подготвя индивидуална програма за всеки ученик за всеки ден и да помогне на детето да организира самó своята дейност и да реализира колкото може повече от своя потенциал.
За разлика от конвенционалните училища тук се отчитат и имат значение категории като постижения и поведение на детето, щастливо ли е, степента му на зрялост, вежливостта, любовта към ученето, концентрацията и работата му.
Учението на Монтесори в България
В България съществуват няколко центъра, където се прилага учението на д-р Мария Монтесори. Лично на мен ми е известен този в гр. Сандански.