Има ли връзка между мислите и болестите

по материали от Луиз Хей

Да, са смятали учените в Древността. Така смятат и мнозина днес.
Всичко, което оказва влияние на мозъка, въздейства и на тялото. През 17 век учените “разделили” човека на две независими съставни части: тяло и разум, а болестите съответно били разделени на душевни и телесни и започнали да бъдат лекувани отделно, по съвсем различен начин. Днес медицината отново се връща към холистичния подход, а човекът се разглежда в неговата цялост. Да се лекува единствено физическото тяло е погрешно – това дава малък и временен резултат. Едно нещо спира да боли, но болката се премества другаде. Не може да се лекува отделно заболяване. И това не е просто мнение на някой лаик, а на хора, които се движат в света на медицината – Дийпак Чопра е ендокринолог и за труда си "Квантово лечение" е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина. Мирзакарим Норбеков също по време на семинара ни обясняваше откъде произлизат различните физически заболявания. В Клиниката за холистична медицина в Сан Антонио, щата Тексас, Мишел Лонго О`Донъл комбинира духовно и емоционално лечение с физичното такова при лечението на пациенти с дегенеративни заболявания. Тя е лекувала хиляди болни, като много от тях са се излекували от болести като рак на гърдата, множествена склероза, астма, рак на белите дробове и лупус. В специализираната литаратура са описани много примери на изцеляване на тежко болни, защото те са вярвали в своето оздравяване, т.е. във възможността самостоятелно да влияят на протичането на болестта и нейния краен изход. За да преодолеем по-лесно заболяванията, трябва да се избавим от негативните мисли, страхове, безпокойства, т.е.трябва да приведем в ред душата си. Ето в кратце на кои органи влияят нашите мисли и страхове и какви заболявания могат да се появят.
Сърдечно-съдовите заболявания често възникват като следствие на недостиг на любов и чевство за безопасност, а също поради емоционална затвореност. Човек, който не вярва в силата на любовта или който си забранява да проявява любов, непременно ще се сблъска с проявите на сърдечно-съдовите заболявания.
Артритите поразяват хората, които не могат да кажат “не” и обвиняват другите в това, че ги експлоатират.
Хипертонията възниква поради непосилното натоварване, постоянния труд без отдих, потребността да се оправдаят очакванията на другите, желанието да бъдеш значим и уважаван... и в резултат на всичко това собствените чувства и потребности се изместват на заден план.
Проблемите с бъбреците могат да бъдат предизвикани от разочарования или неуспехи в живота. Страдащите имат чувството, че някой постоянно ги лъже, а подобни емоции водят до определени химически процеси в тялото. Сривът в имунната система и настинката като следствие са сигнал за необходимост от временен отдих.
Астмата и проблемите с белите дробове са предизвикани от неумението или нежеланието да се живее самостоятелно.
Стомашните проблеми (язвен колит, запек) са следствие от преживяните грешки в миналото и нежеланието да се носи отговорност за настоящето. Стомахът винаги реагира на нашите проблеми, страхове, омраза, агресивност и завист. Потискането на тези чувства, нежеланието да ги признаем, опитът да ги игнорираме или “забравим” могат да станат причина за различни стомашни разстройства. Продължителното раздразнение води до гастрит. Запекът свидетелства за натрупани чувства, представи и преживявания, с които човек не може или не желае да се раздели и не може да освободи място за нови.
Проблемите със зрението са нежелание да се види нещо, неумение да се възприеме светът такъв, какъвто е. Аналогични са проблемите със слуха - те възникват, когато се опитваме да игнорираме информация, която идва към нас на астрално ниво.
Пусковите механизми на инфекциозните заболявания са раздразнението, злобата и досадата. Слабата съпротивляемост на организма към инфекциите е свързана с нарушеното душевно равновесие.
Затлъстяването е проява на тенденцията да се защитаваме от нещо. Чувството за вътрешна пустота често пробужда апетита. Процесът на поглъщане на храната осигурява на много хора усещането за “придобивка”. Но душевният недостиг не може да се “запълни” с храна.
Проблемите със зъбите са предизвикани от нерешителност, неумение за взимане на самостоятелни решения, страх от последствията от собствените решения. Кариесът отнема твърдостта на зъбите. Именно по този начин имунната система на човека реагира на вътрешната неувереност.
Проблемите с гръбнака са следствие от недостатъчната подкрепа, вътрешното пренапрежение, излишната взискателност към себе си.
Безсънието е бягство от живота, нежелание да се признаят неговите “сенчести” страни. Трябва да се научим да откриваме истинската причина за безпокойството, да се научим да правим верни изводи, да се върнем към един нормален ритъм, да си позволим да заспим – всичко това ще помогне в разрешаването на проблемите.
Когато прочетете тези редове, моля не хуквайте в първоначалния си ентусиазъм да си казвате „Аз имам еди-какво-си, защото вчера се скарах на детето”. Помълчете и се опитайте да чуете вътрешния си глас. От много дълго време хората живеят, без да познават себе си. Няма време за отлагане на това запознанство, защото това вече граничи с лична безотговорност. Потърсете дълбоко в себе си причините за дадено заболяване. Помислете кои негативни емоции може да са довели до вашите болести на тялото. Често наблюдавам как хората безразборно се тъпчат веднага с аналгини, щом усетят, че ги боли глава. Опитвала съм да обясня защо това е безмислено, но в края на краищата всеки сам си е палач. Затварянето на очите пред истинските причини за болестите ни и гълтането на хапчета с трудно произносими имена, няма да донесе онова бленувано съзнателно или подсъзнателно душевно спокойствие и физическо облегчение. Това само ще ви принуди да вземете по-крути мерки по-нататък, когато дългото пренебрегване на емоциите ви, ще ви се отрази до степен да потърсите чичко-хирург.
Много хора сигурно ще си кажат „Защо си мислиш, че си права?” Разликата е, че не ми е нужно доказателство, че въздухът съществува – виждам го в листата на дърветата и го вдишвам. Така и тук не ми е нужно доказателство – просто го знам. Да не забравяме и личния опит, който ни е добър учител, стига правилно да го използваме. Разбира се, никой не ви задължава да повярвате на написаното. Прекарвайте нещата винаги през вашата мисловна призма. И все пак ако съм успяла да помогна на поне един човек да се замисли, това ще ме направи една идея по-щастлива.

How our thoughts and emotions affect our health!

by Marie Baker and Michele Longo O'Donnell

There are three major sections of the human brain. The lower brain/reptilian brain is responsible for breathing, blood flow, body temperature and homeostasis. The mid brain/limbic system is referred to as the emotional brain, it stores emotional and behavioral patterns also known as our "adaptive survival responses". The higher brain/cortex is responsible for cognitive thought and gives us the ability to make choices; this is what distinguishes us as humans. Within 21 days of conception, our central nervous system, which includes the brain and spinal cord, has begun to develop. Our senses, including vibration, pain, sight, smell, sound, taste, touch, plus information from our internal organs, are relayed through the spinal cord to the brain for a response, creating our neurological pathways. With this in mind, you can begin to understand how long some of our neurological pathways or "adaptive survival responses" have been in place; this is why it can feel difficult to create change in our lives. Our sensory information is relayed to the lower brain first and if necessary, on to the mid-brain where it is integrated with your previous emotional and behavioral responses or "adaptive survival responses". Based on the information from the mid-brain, the cortex makes a judgment and the brain produces peptides that correspond with the emotion. These peptides go out into the bloodstream to find receptors on each cell that respond to that particular emotion and its peptide. So now we know that our thoughts actually produce chemicals in our body and these chemicals are called peptides. This peptide network expands beyond the brain; it is the language used by cells throughout the body to communicate across systems such as the endocrine, immune and gastro-intestinal systems. According to Candace Pert, author of Molecules of Emotion, we not only experience our emotions, they run every system in our body. It is a two way communication between the brain and the body. Every single cell in our body has peptide receptors; the receptors receive the message and transmit it from the surface of the cell deep into the cell's interior where the message can change the state of the cell dramatically. Events, feelings, sensations, thoughts and perhaps even spirit or soul release peptides creating a biochemical reaction in our bodies right down to the cellular level. The life of a cell and what it's up to at any given moment, is determined by which receptors are on its surface, and whether these receptors are occupied or not. Emotional memories (peptides) are stored in every single cell of the body and emotional memory stored through out the body can be accessed from anywhere in the network; not only do cells receive peptides; they produce them. Let's take a look at the gastro-intestinal system or gut; the entire lining of the intestines is lined with cells that contain peptides, it's entirely possible that this is why we feel our emotions in that part of the anatomy, often referring to them as the "gut feeling". What, then, is the relationship of mind and emotions to an individual's state of health? The peptides and their receptors are the substrates of our emotions, and they are in constant communication with the immune system, the mechanism through which health and disease are created. It is documented that there is a connection between "happy thoughts" and a healthy immune system but, it is also important to feel your anger, fear and sadness - the so-called negative emotions. To repress these emotions and not let them flow freely creates blockages and insufficient flow of peptide signals to maintain function at the cellular level, this is what contributes to the weakened immune system that can lead to disease. All honest emotions are positive emotions as long as they are expressed responsibly. Suppose we are driving down the road and someone cuts into our lane and nearly runs us off the road. The first thought that might come to us could be one of great anger at the driver's carelessness. If we hold onto that thought, some immediate physiological reactions will result. First, the fear and the anger send a message to our adrenal glands, which then release adrenaline. The adrenaline causes our blood vessels to constrict. This reduces the supply of oxygen carried in the bloodstream to our cells. When the cells become deprived of oxygen they die prematurely, which, in turn, increases the incidence of disease. (This explanation is an oversimplification of the complex physiological processes that occur when we encounter stress, but it highlights the key bodily effects.)
Now, let's say we go to work and we react to all the stressful incidents that occur during the day. Then we go home and watch people killing or in some way destroying each other on our TV set for a couple of hours. All day long we have indiscriminately allowed negative experiences and the thoughts associated with them to enter the gates of our city. These thoughts have systematically destroyed cells, interrupted the flow of various functions of our organs, and, by the end of the day, our Life Energy is in the red. Repeat this pattern day after day and it is little wonder that we end up with symptoms of disease.
So if we know that every thought is creating our future right down to the cellular level, it goes without saying that we need to feel good about ourselves and how we conduct ourselves in the world around us. If our goal is to create new thought processes, we need to create new neurological pathways and recognize that our emotional responses are "adaptive survival responses" that could have been put into place long before we remember. To create change you need to be present to each feeling or emotion that you experience as it processes through the mid-brain and use the higher brain to make a cognitive choice instead of resorting to the "adaptive survival response" that may not be appropriate for you anymore. Eventually, you will have laid down a new neurological pathway and therefore have a new thought process.

Връзката на животните с науката

Терминът вивисекция се използва за всички видове експерименти върху живи животни и казват, че е форма на медицинска наука. Причината за експерименти от този тип е, както се твърди, да се открият лекове за човешките болести. Но който се надява да открие лек за човешки болки, причинявайки преднамерено страдание на животни, допуска две фундаментални грешки в разбиранията си. Първата е предположението, че резултати получени от животните са приложими за човечество. Втората засяга неизбежната заблуда на експерименталната наука, отнасяща се до органичния живот. Тъй като животните реагират различно от хората, всеки нов продукт или метод изпробван на животни, трябва да се изпробва пак на хора чрез клинични тестове преди да бъде считан за безопасен. Това правило няма изключения. Тестовете върху животни са не само опасни, защото водят до грешни заключения, но освен това те забавят клиничните изследвания. Само си спомнете факта, че всяка болест нарочно провокирана, е различна от всяка болест, която се развива спонтанно. За съжаление, подобни методи все още плуват днес под флага на науката, което е обида за истинската наука, както и за човешкия интелект. И така вивисекция се отнася за медицински експерименти, извършени чрез прилагане на вредни вещества, електрически и травматични шокове, операции без упойка, изгаряния, лишаване от храна и вода, физически и психологически изтезания, водещи до умствен дисбаланс, инфекции и така нататък.
В университета на Пенсилвания изследванията върху наранявания на главата включват завързани павиани в частично или пълно създание, като главите им са заключени в метални каски, които ще бъдат удряни под ъгъл от 60 градуса и сила от 1000 G. Целта на този експеримент е да симулира автомобилни катастрофи, футболни, боксови и други наранявания на главата. И този процес често се повтаря отново и отново на същите животни. И на края военните изследвания. От изпращане на маймуни в космоса, изпробване на атомни взривове върху безпомощни кучета, до излагане на примати на ядрено облъчване. Преди 20 години, броят животни, умиращи от мъчения чрез практиката на вивисекция, беше астрономически, 400 000 животни на ден в света, растейки със скорост от 5% на година. Днес числото е почти отвъд възприятията - 19,000 в минута! 10 милиарда на година! Някои необразовани личности може да мислят, че по-малко интелигентните животни не чувстват болка като нас. Всъщност, знаем много малко как отделните животни се "чувстват", освен че те също трябва да се подчиняват на вселенския закон, който кара всеки организъм, умиращ от неестествени причини да страда много преди това последно освобождение. Но е безсмислица да казваме, че животните не страдат защото са по-малко интелигентни. Болката си е болка, докарана от нерви до мозъка, а има и друг нерви освен тези на интелигентността - като зрение, обоняние, допир, и слух. А в някой животни тези нерви са много по-силно развити от човека. Знаем, че никога не е имало епоха, в която да можем да научим нещо за физиологията на човека, като измъчваме животни И ако има нещо, което можем да научим от животните на психологическо ниво, то не е със стомана и електричество още по-малко чрез психическо насилие. Систематичното измъчване на чувстващи същества, под какъвто и да е претекст и форма, ни показва каква е най-ниската точка на унижение, която може да достигне човекът.
"Докато има кланици, ще има бойни полета." е казал Лев Толстой. Разбира се, невежеството е първата линия на отбрана на видиста. И тя лесно се пробива от всеки с време и желание да открие истината. Невежеството е вземало връх толкова дълго, защото хората не искат да знаят истината. "Не ми казвай, ще ми развалиш вечерята" - това е обичайният отговор при опит да кажеш на някой как тази вечеря е била приготвена. Дори хората, които са в течение, че традиционните семейни ферми са изместени от огромни бизнес интереси, че дрехите им идват от заклани крави, че забавлението им означава страданието и смъртта на милиони животни и че съмнителни експерименти се провеждат в лаборатории, продължават да прегръщат неясни вярвания, че условията не може да са прекалено лоши. И не защото не е възможно да се открие какво става, а по-скоро нежеланието да се знаят фактите, които могат да тежат на нечия съвест, че сме отговорни за тази липса на осъзнаване. Нали в крайна сметка жертвите на каквото става във всички тези ужасни места не са членове на нашата собствена група. Болката и страданието са в себе лоши и трябва да се предотвратяват или намаляват независимо от расата, пола или вида на съществото, което страда. Ние всички сме създания. И другите животни преживяват усещания също като нас. И те са силни, интелигентни, трудолюбиви, подвижни и еволюиращи. И те са способни на растеж и адаптация. И те търсят своя комфорт вместо дискомфорт. И като нас те изразяват степени на емоция. На кратко, като нас, те са живи, а повечето от тях всъщност са гръбначни, също като нас. Ако погледнем колко важни са животните за човешкото оцеляване, нашата абсолютна зависимост от тях (за копания, храна, облекло, спорт и забавление и за изследвания), иронично, осъзнаваме само пълното неуважение на хората към тези „нечовеци” снабдители. Без съмнение това е "да отхапеш ръката, която те храни". Всъщност, ние я стъпкахме и наплюхме. Сега сме изправени пред неизбежните последствия. Това се вижда в здравните доклади поради прекалената ни консумация на животни. Сполетяват ни болести като рак, болест на сърцето, остеопороза, припадъци, бъбречни камъни, анемия, диабет и още. С антибиотици използвани да предизвикат трупане на тегло у животните, с прекомерна употреба на пестициди и инсектициди или изкуствени хормони с изкуствени цветове, хербициди, изкуствени торове, успокоителни, стимуланти на апетита и растежа, не е чудно, че луда крава, шап и други аномалии се стоварват върху хората. Природата не е отговорна за тези действия. Ние сме. Промяната е неизбежна. Или ще я направим сами, или ще бъдем принудени да я направим от самата природа. Дошло е времето за всеки от нас да преосмисли хранителните си навици, традициите, стила на живот и мода, и преди всичко, начина ни на мислене. Може би отговорът е в старата поговорка „Каквото посееш, това ще пожънеш”. Не е ли достатъчно, че животните живеят в постоянно отстъпление от човешкия прогрес и разширение?! А много видове просто нямат къде другаде да отидат. Изглежда съдбата на много животни е или да бъдат нежелани от човека, или да бъдат прекалено желани. Идваме като господари на земята, носейки странни сили на насилие и милост. Но хората трябва да обичат животните , както знаещия обича простодушния и силния обича ранимия. Когато потреперваме пред страданията на животните, това чувство говори за нас, дори ако го пренебрегваме и тези, които изоставят любовта към другите създания като проста сантименталност, пропускат добра и важна част от нашата човечност. Колко трудно е за човек да бъде мил с животно?!

Как ни забавляват животните

И така преминаваме към забавлението. Марк Твен е казал "От всички създания на Земята, човекът е най-противното. Той е единственото създание, което причинява болка за спорт, знаейки, че е болка". В родеотата бикове и конете не подскачат, защото са диви, а защото ги боли. Около тялото на животното се връзва колан, така че да обхваща гениталите. След като животното излезе, дърпането на колана е достатъчно, за да го накара да подскача от болка. Ловенето с ласо включва хвърляне на въже около врата на изплашено животно, тичащо с пълна скорост, рязко спиране на горкото същество и просването му на земята. Като всеки друг бизнес, кучешките и конните надбягвания са индустрии, мотивирани от общия знаменател „печалба”. По панаирите из цялата страна животните се използват за състезания, залози и забавление. Тренировките за тези състезания се правят чрез недаване на храна и понякога и на вода. Тези животни, незапознати с тяхното обкръжение, шума, тълпите, въпреки че правят каквото трябва да правят, твърде често се нараняват и са захвърляни в безсмислени, тривиални, странни състезания, измислени за печалба и забавления.
Освен загубата на хабитат, ловът е номер едно заплаха за дивия живот днес. Ловците убиват над 200 милиона животни всяка година. Няма спор, ако ловът е спорт, той е кървав спорт. Мишените са живи и те са подложени на жестока смърт. Риболовът е също смъртоносен спорт. Изследователите са установили, че рибата показва поведение на болка също както бозайниците. Анатомически, психологически и биологически системата за възприемане на болка при рибите е същата като при птиците и бозайниците. С други думи рибите са чувстващи организми, така че, разбира се, чувстват болка. За тези, които мисля, че рибите умират от "по-нежна" смърт, трябва да знаете, че техните сензорни органи са силно развити, нервната им система е сложна, нервните им клетки са много близки да нашите и реакциите им на определени стимули са мигновени и буйни.
Когато ходим на цирк, рядко спираме за да се запитаме: какво кара животните да правят нещо неестествено дори опасно, като скачане през пламъци, балансиране на един крак или гмуркане във вода от клатещи се платформи високо във въздуха. Дресьорите биха искали обществото да вярва, че животните се скланят на това поведение с обещания за награди. Но истината е, че животните се страхуват от наказание. Всъщност, циркът осъжда животни, които са диви по природа, да изживеят дните си в изолирани малки клетки, без нормално движение и социализация, местени от място на място и оковани с вериги през 95% от живота им. Господството, подчинението и болката са неразделна част от тренировките. Знаем, че животните чувстват. Чувстват страх, самота и болка, точно като хората. Какво животно ще избере да прекара целия си живот в плен, ако имаше избор?!
Дали зоологическите градини са ценни образователни и съхраняващи институции? Разбира се, те са интересни, но са образователни само в смисъл на това, че учат да пренебрегваме природата на други живи същества. Освен това какво можем да научим за дивите животно, като ги гледаме в плен? Зоологическите градини съществуват защото се интригуваме от екзотични неща и за работещите хората, животните са точно това - неща.
Терминът "бикоборство" се употребява грешно, тъй като има малко съревнование между сабята на пъргав матадор и объркан, осакатен, психологически измъчван и физически отслабен бик. Много видни бивши бикоборци докладват, че биковете са нарочно отслабвани с успокоителни и разслабителни, бити са в бъбреците и големи тежести са окачвани за седмици на врата им преди битка. Някои животни се държат в тъмнина за 48 часа преди конфронтацията, тогава се пускат заслепени на светлата арена. В типично събитие, бикът е заобиколен от мъже, които го изтощават и объркват, като го карат да се върти в кръгове и го залъгват да се блъска. Когато бикът е изморен и без въздух, той е приближен от пикадори, които прекарват пики през гърба и вратните му мускули, въртейки и дълбаейки, за да изгуби бика много кръв и да не може да вдигне главата си. Тогава идват банделиерите, които го разсейват и забиват още пики в него. Накрая, матадорът се появява и след като провокира няколко изтощени атаки от умиращото животно, се опитва да убие бика със сабята си. И тази кървава форма на забавление е борба с бикове. Тази комерсиална експлоатация на дивия живот грешно предполага, че стойността на дивите животни се свежда до тяхната полза спрямо човешките интереси, особено икономическите интереси. Но дивите животни не са обновим ресурс, имащ стойност само спрямо човешките интереси. Въпреки всичко тези практики съществуват, само защото не приемаме на сериозно интересите на другите животни. В тази светлина не са ли хората най-безчувствените видисти от всички?

Филмът "Земляни" - част втора

Ставащото в кланиците е вариация на темата за експлоатацията на слабите от силните. Повече от десет хиляди пъти в минута, повече от шест милиарда пъти в година само в САЩ животът е буквално изцеден от така наречените "животни за храна". Имайки по-голяма сила, хората решават кога тези животни ще умрат, къде ще умрат и как ще умрат. Интересите на тези животни не играят никаква роля в определянето на съдбата им. Убийството на животно е по себе си тревожен факт. Казано е, че ако трябваше да убиваме сами храната си, всички щяхме да бъдем вегетарианци. Със сигурност много малко хора някога са били в кланица, а филми за кланиците не са популярни по телевизията. Хората може да се надяват, че месото, което купуват, идва от животно умряло без болка, но всъщност не искат да знаят за това. А тези, които чрез покупките си, изискват животните да бъдат убити, не заслужават да бъдат пазени от този или някой друг от аспектите на продукцията на месото, което купуват. И така, откъде идва храната ни? Обработката на животните преминава както следва.
ЖИГОСВАНЕ
За говедата, всички животни се жигосват, в този случай, по лицето.
ПРЕМАХВАНЕ НА РОГАТА
Обикновено следва премахване на рогата. Никога с упойка, а по-скоро с големи клещи.
ТРАНСПОРТ
При транспортирането животните са натъпкани толкова плътно в камиони, че те са практически едно върху друго. Горещина, ниски температури, умора, травма и нездравословни условия убиват някой от тези животни по пътя към кланиците.
ДОЕНЕ
Дойните крави се държат оковани в краварника им през целия ден, без да получават никакво движение. Пестициди и антибиотици също се използват, за да увеличат производството им на мляко. Рано или късно дойните крави рухват от изтощение. Нормално, кравите могат да доживеят 20 години, но дойните крави умират за 4. Тогава месото им отива да се използва в ресторантите за бързо хранене.
В кланиците се използват задържащи стрели. Пистолетът със задържащи патрони, който е проектиран да свали животните в безсъзнание, без да причинява болка, изстрелва стоманена стрела с помощта на сгъстен въздух или халосни патрон направо в мозъка на животното.
Въпреки че се използват различни методи на клане има фабрики в Масачузетс, където добитъкът се издига и гърлото му се прерязва. Заедно с месото кръвта им ще се използва също. Въпреки че животното е получило задържаща стрела в главата, което би трябвало да го е направило безчувствено, животните в повечето случаи са все още в съзнание. Това не е необичайно. Понякога те са живи дори след като кръвта им е изтекла и са на път за конвейера, за да бъдат разфасовани. Телетата, взети от майките им два дни след раждането, се връзват за врата и се държат ограничени, за да не могат да се развият мускулите им. Хранени на течна диета с недостиг на желязо, без сламена постеля, вода и светлина след четири месеца на това окаяно съществуване те биват заклани. Свинете в заводите са машини за развъждане, поддържани постоянно бременни чрез методи на изкуствено осеменяване в кафези за бременност. Там те преминават през хернии и възпаления, канибализъм, отходни шахти.
Подрязването на опашките е практика наложена от липсата на място и стресиращите условия на живот. Това се прави без упойка. Подрязането на ушите е подобна процедура също извършвана без упойка. Както и рязането на зъбите. Кастрацията също се прави без упойка и се предполага, че ще произведе по-тлъсто месо. Електрическият шок е друг метод на клане. Прерязването на гърлото обаче е все още най-евтиният начин да се убие животно. След пробождането с нож, прасетата се оковават, окачени на релса да кървят и потопени в горещи резервоари, за да се премахне четината им. Много от тях все още се борят в агонията си, докато са потапяни надолу с главата в резервоари с вряща вода, където биват удавени. А за птиците днешното потребление на американците за един ден е толкова, колкото е било за цяла година през 1930. Най-големите компании за бройлери в света сега колят по повече от 8.5 млн. птици на седмица. Рязането на човките предотвратява кълването на перата и канибализма при обърканите пилета, причинено от пренаселеността, където пилетата са неспособни да установят социален ред. Днес, изпълнявана с малките пилета, процедурата протича много бързо, около 15 птици в минута. Това бързане означава, че температурата и остротата на острието варира, което води до немарливо рязане и сериозни наранявания за птицата. А за условията на живот – между 60 до 90 хиляди птици може да живеят заедно в една сграда. Страданието за тези животни е безпощадно. То е начин на живот. Въпреки че човките им са отрязани, те се опитват да се кълват едно друго. Кокошките живеят в складове за снасяне, заключени в кафези. Много губят перата си и се нараняват от търкането в металните клетки. Ограниченото пространство не им позволява да разтворят крилете си и те не могат да задоволят дори минимални природни инстинкти. Пилетата и пуйките се колят по многобройни начини. Някои може да бъдат убит с бухалки или да отрежат главите им. Но повечето минават през конвейерите на фабриките. Окачени надолу с главата, гърлата им биват прерязвани и са оставяни да кървят до смърт. Други се пъхат в тръби, за да не могат да се движат, докато бавно кървят до смърт. Сигурно ако касапниците имаха стъклени стени, нямаше ли всички да сме вегетарианци?! Но касапниците нямат стъклени стени. Архитектурата на касапницата е тъмна, проектирана в интерес на отрицанието, за да подсигури, че няма да видим нищо дори да искахме. А кой иска да гледа? А за тези, които мислят, че яденето на морска храна е "по-здравословно" от земните животни, само си спомнете колко много отпадъци и заразни утайки се изхвърлят в нашите океани. В миналото нефтените, ядрените и химичните индустрии са направили малко за защитата на морската среда, а изхвърлянето на или под морската повърхност винаги е било удобно място за отърваване от неудобни отпадъци. Днешните търговци на риба усложняват тази ситуация в огромни мащаби. Използват огромни фабрични траулери с размерите на футболни полета и модерна електронна екипировка, за да откриват и ловят риба. Огромни мрежи се разпъват сред океана, поглъщайки всичко на пътя си. Тези риболовци, в комбинация с нашия нарастващ апетит за морска храна, изпразват океаните от живот с тревожна скорост. Вече 13 от 17 основни световни рибарници са изчерпани или в сериозен упадък. Останалите са прекалено или напълно използвани. Скорошното избухване на Pfiesteria, микроорганизъм 1000 пъти по-силен от цианида, се роди от милиони галони сурови свински изпражнения и урина, изсипани в реките, езерата и океаните, превръщайки екосистемите им в непочистени тоалетни. Заплашвайки морския живот и хората, Pfiesteria е убила повече от 1 милиард риби, най-големия рекорд за убита риба на югоизток, и все още се разпространява. Следи от Pfiesteria вече са намерени от Лонг Айлънд до залива на Флорида, на разстояние 1000 мили. Всъщност тази водна инвазия е едно от най-лошите избухвания на опасен микроорганизъм в историята на САЩ. Тя е биориск от трета степен. Ебола е от четвърта. СПИН е от втора. И този микроб мутира като директен резултат от нашата масова консумация на животни в частност свинско месо.
Всяка зима, между месеците на октомври до март, хиляди делфини са обградени и брутално убити в малки градове из Япония. Звукови палки под водата интерферират със сонара на делфините. Веднъж дезориентирани и хванати в мрежите, делфините се паникьосват. Рибарите често раняват няколко делфина с пробождане от копие или разрязване от нож, тъй като делфините никога не изоставят ранен член на семейството. Майките и бебета се викат нещастно, след като са разделени, окачени и влачени, за да бъдат безжалостно накълцани. Това са добри и невинни създания и заслужават по-добро отношение. И тук, докато лежат поразени безпомощно на циментовия под, гърлата им се разрязват с мачете и се оставят бавно да се задушат, гърчейки се в агония, докато наоколо минават ученици. Такива кадри на клане и кървава вода ясно показват, че японското правителство няма никакво уважение към състоянието на океаните и нехуманните си методи на риболов често в нарушение на международните споразумения и закони, създадени да защитят океаните от пре-експлоатация.
Но сякаш жестокостта към животните за отгледани за храна не е достатъчна, ние сме намерили начини да ги използваме и за всичките си дрехи. Якета, обувки, колани, ръкавици, панталони, портфейли, чанти и прочи. Следващият въпрос очевидно е: откъде идват дрехите ни? Търсенето на кожа идва предимно от САЩ, Германия и Англия. Почти всеки я носи с малко или без мисъл откъде идва. Хиляди индийски крави се колят всяка седмица за кожите им, купени от бедни семейства в части на провинциална Индия, които ги продават само след уверението, че ще прекарат живота си във ферми. За да закарат животните на място, където могат да бъдат законно убити, тъй като клането на добитък е забранено в повечето части на Индия, животните трябва да бъдат подковани и вързани в подготовка за мъчителен "марш на смъртта", който продължава няколко дни. Принудени да вървят през горещината и прахта, без храна и вода, в комбинация с явния стрес от това ужасяващо за тях преживяване, много от животните рухват и не могат да продължат. Имайте в предвид, че повечето от този добитък за пръв път в живота им се прекарва с камион и вероятно са изплашени. Шумът и движението на камиона също е ново преживяване - такова, което ги разболява. След един или два дни в камиона без храна и вода, те са отчаяно жадни и гладни, особено след като е нормално за такива крави да ядат често през деня. Но когато добитъка стане съвсем немощен, костите в опашките им се чупят в опит да ги изправят на крака. Това се прави чрез продължително стискане на опашката в няколко области. Водачите трябва постоянно да карат добитъка да се движи, дърпайки ги с въжета за носа, извивайки техните вратове, рога или опашки. Те ги водят, или по-скоро принуждават, да минават през диги и камиони без рампи, причинявайки наранявания като счупени тазове, крака, ребра и рога. Люти чушки и тютюн също се използва, за да карат животните да вървят. Това се прави, като се втрива пипер директно в очите им, за да се накара животното да се изправи отново на крака. И всичко това преди клането. Половината животни са вече мъртви, докато достигнат кланицата. За да стане преживяването още по-травматизиращо и ужасяващо, те често се убиват, докато се гледат едно друго. И вместо нужното "бързо разрязване" през врата с остър нож, те често биват убиват чрез мушкане и рязане с тъпо острие. След това кожите от тези животни се изпращат в цехове за щавене, използващи смъртоносни вещества като хром и други токсини, за да спрат разпадането. Запомнете, кожата е мъртва плът. Тя е мъртва кожа и по тази причина е нормално да се разпадне и изгние, освен ако не се третира с опасни вещества като тези. А за хората здравните последствия от такива химикали в цеховете е още един проблем.
А какво ще кажем за козината? Повече от 100 милиона диви животни се убиват за тяхната кожа всяка година, 25 милиона само в САЩ. Тези животни, получени от лов, се държат във ферми при условия като тези. Естествено, тези неопитомени диви животни не са свикнали да бъдат в клетки и кафезната лудост се развива, когато уплашени и объркани животни се побъркват от стреса на затвора. Не могат да направят дори няколко стъпки или да почувстват земята под краката си. Вместо това те са ограничени до драскане и безкрайно въртене. Физическите наранявания, които тези животни понасят във фермите, включват счупени и оголени кости, слепота, ушни инфекции, дехидратация и недохранване, излагане на ниски температури, липса на ветеринарна помощ и бавна смърт. Никой закон не регламентира убиването на животните в тези ферми, така че най-евтините методи са най-съблазнителни. Отравяне с въглероден диоксид, стрихнин, задушаване, чупене на врата и анален електрошок са някои от най-често използваните методи. Изкарани от клетката си с тежка примка, животните минават покрай редове с тела на заклани лисици, самури, миещи мечки и вълци. Смъртта чрез анален електрошок е груб процес, който изисква сонда да се вкара в ректума, докато животното е захапало метален проводник. Често тази абсурдна процедура трябва да се повтори, за да убие животното. И одраните мърши по-късно ще се използват за храна на останалите животни.

Филмът "Земляни" или как пържолата стига до чинията ви

Наскоро гледах един филм. Името му е "Земляни". Едва ли има по-тъжен филм, честно казано. Най-тъжното е, че всичко показано в него е чиста и неподправена истина! И най-вече адски неудобна истина। От тези, които предпочитаме да не знаем, защото в противен случай едва ли ще имаме съвест да стоим безучастни. Е, за съжаление, точно тази откровеност на филма е и причината той да се гледа трудно. Макар рядко да се замисляме какви страдания причиняваме на животните, едва ли можем да ги подминем, когато са ни "сервирани" в такава огромна доза. Ако искате да разберете какви сте всъщност, би трябвало да го гледате. Тук в моя блог ще предоставя откъси от текста към филма, тъй като забелязвам, че когато думите вървят с картини, повечето хора си намират извинения да не гледат. Така ще можете да "видите" в по-сбит вариант истината за нашия т।нар। вид Хомо Сапиенс. А ако решите, че все пак се съмнявате в тези думи, моля, заповядайте, филмът е на разположение в интернет. Ако не ми вярвате, вижте сами. И така. Част първа...
ТРИ ЕТАПА НА ИСТИНА
1. ОСМИВАНЕ
2. ЖЕСТОКА СЪПРОТИВА
3. ПРИЕМАНЕ
Човешкият вид е този, който доминира земята, често отнасяйки се с другите живи същества като прости предмети.Това се има предвид под „видизъм”. Ако едно същество страда, не може да има морално оправдание за отказа да се вземе това страдание предвид. Независимо каква е природата на съществото, принципа на равенство изисква страданието на едно да бъде считано за равно на подобно страдание на всяко друго същество. Подобно на расистите, сексистите, видистите позволяват интересите на собствения им вид да погазят по-големия интерес на членовете на други видове. Макар че сред членовете на човешкото семейство разпознаваме моралния принцип за уважение (всеки човек е някой, а не нещо), морално неуважително отношение е, когато тези, стоящи на силния край при силова връзка, се отнасят с по-слабите все едно са прости предмети. Тъй като хората и животните не са еднакви във всички отношения. Но въпроса за приликите носи друго лице. Допускаме, тези животни нямат всички желания, които ние хората имаме. Допускаме, те не разбират всичко, което ние хората разбираме. Въпреки всичко ние и те имаме някои еднакви желания и разбираме някои еднакви неща. Желанията за храна и вода, подслон и компания, свобода на движенията и отсъствие на болка. Тези желания се споделят от всички животни и хора. А за възприемането: както хората, много животни разбират света, в който живеят и се движат. В противен случай не биха могли да оживеят. Така че под многото разлики има и прилика. Като нас тези животни въплъщават мистерията и чудото на съзнанието. Като нас те не са в света, те го усещат. Като нас те са психологичните центрове на живот, които е уникален и техен. В тези фундаментални отношения хората стоят заедно с прасетата и кравите, пилетата и пуйките.
Така този филм демонстрира по пет начина как животните служат на човечеството.
Получилият нобелова награда Исак Башевис Сингър пише в неговия бестселър 'Врагове, Любовна История' следното: "Всеки път, когато Хърман е бил свидетел на клането на животни и риба, той винаги е имал същата мисъл: в отношението си към животните всички хора са нацисти. Самодоволството, с което човека може да прави с другите видове каквото си иска, служи като пример за най-крайните расистки теории и принципът, че правото е на силния". Сравнението с холокоста е умишлено и явно: една група живи същества измъчва друга. Въпреки че някои ще оспорят, че страданието на животните не може да се сравни с това на евреите или робите, всъщност има паралел. А за затворниците и жертвите на това масово убийство, техният холокост е далеч от приключен.
ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ
За повече от нас връзката ни с животните включва притежанието на любимец или два. Е, откъде идват нашите любимци? Често развъдниците се намират в някой заден двор, излагайки животните на мръсни, пренаселени условия без ветеринарна грижа или социализация. Кучетата от тези места често проявяват физични и психологични проблеми, докато растат.
Колкото до бездомните кучета, ако имат късмет, ще бъдат взети и откарани в приюти, където могат само да се надяват да намерят отново нов дом. Всяка година 25 милиона животни остават бездомни. И около 27% от чистокръвните кучета са сред бездомните. От тези 25 милиона бездомни животни средно 9 милиона умират на улицата от болести, глад, излагане на слънце и студ, наранявания или друга опасност на уличния живот. Много други са изгубени, някои от които изхвърлени на улицата от собствениците си. Останалите 16 милиона умират в приюти, които нямат място за тях и са принудени да ги убият. Тъжно. На всичкото отгоре, почти 50% от животните заведени в приюти са предадени от техните собственици. Много хора твърдят, че не посещават приюти, защото е депресиращо за тях. Но причината животните да са натъпкани в такива тъмни помещения е заради отказа на хората да кастрират любимците си. Собственици като тези, без да знаят, вземат участие в евтаназията на повече от 60 000 животни на ден. Евтаназията, дефинирана като акт на безболезнено убийство на основание милосърдие, обикновено се извършва с инжекция в крака за кучетата и понякога в стомаха за котките. Тя е бърза и безболезнена процедура за животните и най-хуманната, но не винаги най-достъпната. Поради увеличения брой евтаназии в приютите и увеличаващото се постоянно търсене на наркотици като Euthasol някои приюти с ограничения на бюджета са принудени да използват газови камери. В газова камера животните са натъпкани много плътно и може да отнеме до 20 минути, докато те умрат. Този метод е по-малко милосърден, по-травматизиращ и болезнен. Но процедурата е по-евтина. Може би някои от трудните въпроси, които трябва да се запитаме за животните, които държим като компания са: можем ли да държим животни за компания и същевременно да отговаряме на нуждите им?
Често слушам по новините коментари "бездомните кучета това, те онова". Хората в своето господско заслепление явно забравят, че бездомните кучета като понятие не са произлезли нито от зелената еуглена, камо ли от маймуните. Понятието "бездомно" е създадено от обществото। Моля, не забравяйте това. И когато прочетете статия, че изхвърлени питбули хапят и убиват питомците на други хора, замислете се първо кой е виновен тези животни да са на улицата и кой е виновен те да са възпитани в такава агресия. Когато някой невръстен тийн направи някакво престъпление, вие не казвате всички вкупом "Аууу, ужас, трябва да се умъртви", а си казвате "Срамота за родителите му". Е, по същия начин би трябвало да се отнасяме и към животните.

Малко призраци от гардероба

Днес съвсем случайно, търсейки поредната жертва файл, която да изтрия безпощадно от домашния компютър, намерих няколко от стихотворенията, които съм написала преди мноого години। Реших, че няма да боли особено, ако ги споделя। Приятно четене!

***
Подир стъпките ти днеска крачех
и броях дните си на самота...
целувах сълзите си и плачех,
че вместо теб остана само тя.
Изведнъж и сърцето ми утихна,
усетих се напълно примирена,
на тъгата в очите се усмихнах,
въпреки че бях ранена.
Вървях и не знаех къде съм
и щеше ми се да крещя и тичам,
че избяга и последния ми сън,
а исках, така исках да те обичам.
***
В очите ми не вярвай вече,
върви си, тръгни по своята пътека,
ти присъдата си сам изрече
и моята не понасям леко.
Мечти нямам да споделя,
съня от очите си на тебе давам,
миговете с теб на хиляди деля,
в останалото време тихо полудявам.
Съдбата няма да ме стигне,
до последен дъх не й се давам
и дори насън няма аз да мигна
от страх, че тогава се предавам.
Погледнах се отстрани,
разбрах те, урока си научих,
напразни надеждите ми не храни –
минало имам, на бъдеще с теб не случих.
***
Не искам да им вярвам, когато казват,
че сама съм си виновна
и се кая и се моля да не ме наказват,
въпреки че вината ми е безусловна.
Защо ли любовта ти ме докосна –
сега животът ми виси на косъм,
ако мечти се сбъдват в година високосна,
защо ли дните ми са все двадесет и осем?!
***
Ще се повторя ли, ако ти кажа, че вчера плаках?
Не питай “защо”, куража нямам да ти кажа...
затова че не дойде, а аз те чаках
смеха си да ти подаря, мечтата си да ти покажа.
Тръгнах си – разбирам кога не съм желана
и сега вървя пътя си сама да определя.
Не съм мечтата ти, не съм и назована,
тъгата си с теб не ще и споделя.
Бях роза, сега съм цвете за боклука –
всичко увяхна, цветовете избледняха
и, слава Богу, че не ще остана тука,
където птиците ми да пеят не можаха.
***
Искам мислите си да изпия
и миговете без теб да не броя,
да открия името си, но истината уви е
назоват ли ме, питам “Коя?”
Не искам да си призная,
че затвори се вратата, а аз останах вън
и срещу съдбата си няма да роптая –
да те обичам истински, но истинска за тебе да не съм.
***
Страх ме е; да, да ти вярвам ме е страх –
ти знаеш как можеш да ме нараниш,
и знам кое ти мислиш за “негрях”,
от което ме боли, което ще си премълчиш.
Но и теб те е страх да кажеш “обичам”,
затова пусни ме, моля те, да си вървя;
повярвах ти “любими” да не те наричам,
да са пусти очите ти не мога вече да търпя.
***
Спя гола
и чувствата ми ме обличат,
вече няма да те моля
очите ти да ме обичат.
Затвори вратата
и тръгни си сам,
пусни ми ти ръката –
душата ми не е вече твоя храм,
в който мечтаеше пред жертвени огньове,
разпалвани от мойта кротка страст.
Не за сребърници ме продаде, а за грошόве,
така че нека си остана просто “аз”.
***
Винаги се сгъвам преди да викна
и не ми е лесно да ти отговоря.
Е, кажи ми, как тогава да откликна
на болката, с която всеки ден се боря.
Цялата залепнах за небето,
защота бях птица безкрилата
и за да не умре във мен детето,
плачеха очите, а се усмихваше устата.
***
В устните звънна пукнат кристал,
притулена въздишка и признание, че ридая,
разбрах, че пак си ме предал,
нали не очакваше, че няма да узная.
Облаци затулиха душата,
остана само пръст и прах –
следа издайна, че скрих се във дъгата,
за да не покажа колко ме е страх
от теб, от твоите очи,
които не могат да лъжат...
Върви си и нека замълчи
вопълът на тез въздишки, които кръжат
около пустите ми замръзнали рамене
останали празни, изхвърлили спомен
от мисъл да падна на колене
и да те моля да се върнеш някой ден.
***
Разкъсах пътя на мечтите –
късчетата бавно се стопиха
и изтекоха през пръстите.
Едно парченце ми остана за утеха.
И ти така си тръгна –
бързо, безвъзвратно, като разкъсана пътека.
Как така от сърцето си ме изтръгна,
че дори и глухите ми стъпки там да не отекват.
Полудявам
да те търся трескаво и с трепет,
но не успявам –
чувам само далечния ти шепот.
***
Мъгли край мен се спускат
и нечия нежност ме кара да плача.
Аз трябва. Трябва да намеря верния изход
и самотните си стъпки дотам да довлача.
До самата врата крачките ми ще замлъкнат
и ще падна като удавник без сламка.
Не успях до изхода да се домъкна,
но не е ли и той само примамка.
Да вярвам ли, че ти ще си отвъд
да ми дадеш тази нежност неизпята.
Не, няма да се излъжа този път.
Зима ще е вече мойто лято.
Остава само споменът за нежни пръсти,
докосващи изсъхнали листа.
Кого да моля да ми прости,
че ме боли от нежността?!
***
Мислите ми се сплетоха в молитва
за мен да дойде друга пролет.
Душата ми плаха се опитва
без крила да литне в полет.
Но закована тука ще остане,
разпръснати са моите птици
и чакат затишие да настане,
за да избягат от мене без ред.
Какво ли от мене се запази,
щом и есента към мен наднича
и дали съм все още аз онази,
която тебе чака и обича.
***
Щом в лъчите, които огряват
виждам стъпки и твойта пътека....
а снимките тъй тъжни мисли навяват,
че все си казвам: не бързай, полека!
Но ако образът ти в утринта изтлее
дали ще мога наново пак да се родя
и да знам, че новият живот поне е
започнал без чувството за минала тъга.
Постелята е пуста и студена,
сънувам само спомен от безсънни нощи
и ето дори наново пак родена
тъжна съм и моля да сънувам още.
***
Аз си говоря с болката,
казах й “Обичам те!”
и тя отвърна “Нежна си толкова,
ти си моето любимо дете.”
Аз очите си отворих насън
и от истината ослепях
и въпреки че сляпа съм,
всяка нощ над тебе бдях.
Хоризонтът си отиде,
а и луната даже се скри,
пак ли тебе те обидих
щом плаче ми се, а не ми се спи.
***
Аз съм песен на птица в клетка,
записана на магнетофонна лента.
Всяко превъртане на касетата ме покрива с прах
и нежните ми трели започват да влачат.
Аз съм полъха на топъл бриз,
затворен в кутийка кибрит.
Звуците ми се превръщат в шумолене на смачкана хартия.
Минава време, докато събера сили да се опитам да избягам.
И всеки път върху ми се изсипва натрупалият се прах;
викът ми за помощ става гъргорене.
Лягам с надеждата да заспя и ти да дойдеш при мен
и да ме стоплиш в прегръдка.
Но сънят не идва, а аз лежа гола,
разголена,
с отворени очи – като мъртвец,
ненамерил своя покой.
Някой ме потопи в унес.
Видях се жрица сред останките на своя храм,
седнала в каменния трон – бях жива жертва,
изпепелена от жаравата на своя бог.
Събудих се от горещата болка.
Видях, че вратата на клетката е отворена
и понечих да избягам.
Усетих, че крилата ми бяха изгорели от болката.
Избягаха само очите ми.
***
Искам да нямам ръце да те прегръщам
и устни също, за да не търся твоите да целувам,
мислите ми нека спят, в сърцето си да не те връщам,
очите ми нека отворени са, за тебе жадна да не те сънувам.
Ще избягам от теб, ще се скрия и недей ме спира,
не искам ръце към теб да протягам,
на душата си ще заповядам за теб да не живее или умира,
но от себе си дали ще мога да избягам?!
P.S. Виждам, трудно с мене свикваш и все още съм ти чужда,
с въпроси няма да те измъчвам вече.
Когато решиш, че от мене имаш нужда,
повикай ме, аз няма да съм далече.