Създаване на енергийни паразити

Почти на всеки се е случвало да говори или направи нещо лошо на друг човек и после силно да съжалява за това и да не може да повярва, че го е извършил. В такива случаи човек се оправдава с думите “Дяволът ме подведе” или нещо друго. Пророците са наричали енергийните паразити с много имена – зли духове-изкусители, бесове, демони. В никакъв случай не трябва да се страхуваме от тях, трябва да научим как са устроени, как се образуват, как да се освободим от влиянието им, а също как да не ги създаваме.
В тълпите многото енергийни излъчвания на големия брой хора образуват „отровен” въздух, т.е. „отровна” енергия, която формира нова одушевена енергийна структура, позитивна или негативна в зависимост от състоянието на ума и съзнанието на болшинството хора. Тази нова енергийна структура живее собствен живот и тя започва да влияе на хората, да определя реакциите, постъпките и особеностите на поведението им. Тази структура, създадена от струпването на хора, използва енергията им единствено за своите цели. Например, имаме сто души обхванати от едно желание. Общата им енергия лесно ще подчини на себе си нови десет души и дори от тълпата преди тях да отпаднат десет души, структурата пак ще живее чрез излъчването на сто души.

Постепенно хората, започнали процеса, се отделят от структурата, но тя остава жива, подчинявайки на целта си нови и нови членове. Така енергоинформационният паразит изсмуква енергия от хората, необходима за собственото му съществуване. Когато избухват войни и революции всеки човек неизбежно страда, защото той губи самия себе си, вече не си принадлежи и не определя сам поведението си. Той става част от мощната енергийна машина, която го тегли към себе си против волята му.

Развитието на технологиите има и добра страна. Технологиите позволяват на паразитите-егрегори да изпомпват енергията на хората чрез симулиране на виртуални сцени в човешкия мозък, които позволяват да се замени реалното участие на човек във войни, революции, битки, боеве и др. и да се засили количеството отнета енергия. Всеки може да забележи празнотата в себе си, отчуждението от това, което го обкръжава, след гледане на филм или увлекателна компютърна игра. Такива хора ги наричат «спирачка» или човек «потънал в себе си».
Макар вече да няма глобални войни, сега дойдоха на мода виртуалните войни, при които се излъчват същите енергии на страх, омраза, агресия, мъка, радост и тъга, които са се формирали в старите времена. Ето защо бързото развитие на техниката започва веднага след края на Втората световна война, когато огромно количество енергоинформационни паразити изпитва нужда от захранване.

Какво би могло да бъде по-силно от силата на виртуалното въздействие, ако не филмите? Всички знаят какви емоции се развихрят, когато се гледа филм! Това е така, защото човек несъзнателно се идентифицира с героите, а звуковите и визуални ефекти усилват това въздействие. И така, след като човек се нагледа на серии от типа на „От местопрестъплението: Маями”, той забелязва, че вървейки пеша през града вечерно време, той автоматично генерира страх и вълнение, които зареждат егрегорите-паразити. Ето това е силата на идентифицирането в действие! А всъщност е добре известно, че една и съща информация, умножена по броя пъти на визуализирането й, е доказана рецепта за зомбиране, известна като "информационно-комуникативен маратон". Пример за подобно въздействие в Русия е епохата на сталинизма. Ето как, вживявайки се в света, конструиран от информационни потоци, човек престава да различава реалността от създадената виртуална конструкция.
Сега телевизията и компютърните игри успешно се справят с тази роля, възложена им от енергоинформационните паразити и много хора така дълбоко са потънали във виртуалната реалност, че вече не разграничават истината от лъжата, правдата от измамата.

Как се формира енергоинформационният паразит?

От гледна точка на биоенергетиката, механизмът на това явление е прост: ниско разположените енергийни центрове (чакри) при човека излъчват енергия от Космоса, която, преминавайки през горните чакри и попивайки активните съставки на съзнанието му, получава способността да програмира други хора. В горните чакри космическият поток се зарежда с елементите на съзнателните кодове на човека, т.е. всичко, което човек си мисли, идва от горните чакри и се спуска надолу, а след това чрез долните чакри неизбежно се просмуква в заобикалящата го среда и така въздейства върху подсъзнанието на другите хора. Ето как се замърсява енергията и полетата на тези, намиращи се в близост до хора, които постоянно излъчват чужди мисли и програми.

Горните чакри отдават енергията на Земята, която вече е заразена с емоциите на човек, т.е. през горните чакри навън излизат най-различни желания, тревоги, гняв и др. Така полето се замърсява с емоционална информация, която задължително въздейства върху останалите. Така се получава и патологичното заключване на енергетиката в човешкото общество, когато се нарушава равномерното течение на енергията чрез човешкото тяло от Земята към Космоса и от Космоса към Земята, като енергията циркулира само от един човек към друг и обратно, заразявайки и замърсявайки неговите полета с чужди програми. Например, шефът на някой човек го е смъмрил и той си тръгва към вкъщи след работа озлобен и раздразнен. Така се случва, че вие се оказвате в един и същ претъпкан автобус до този човек. Вие може дори да не го забележите и да не му обърнете внимание, но изведнъж настроението ви се разваля и започвате да търсите но кого да си изкарате яда. Вие не знаете, че съседът ви буквално излъчва в пространството злоба, тя се просмуква под формата на енергийни импулси от горните му чакри и подчинява всички пътници в автобуса на същите емоции. И изведнъж забелязвате, че не само вие сте раздразнени, но и още един човек, а и жената до вас някакси гневно е присвила устни. Още малко и сякаш от нищо ще избухне скандал. На всичкото отгоре хората в тази ситуация така и не разбират с какво са се „оборудвали” така изведнъж. Може би тези хора всъщност са много добри и след това сами ще се укоряват за необяснимото си поведение. Точно в този момент те не са били господари на самите себе си, а са действали по чужда програма. Справедливостта изисква да се отбележи и, че се случва обратната ситуация: в автобуса се качват двама-трима веселяци и скоро всички се шегуват, усмихват и слизат на спирката си доволни от себе си и от спътниците си.

Мислите и емоциите ни са материални

Статията е от поредица на тема "Защо хората гледат телевизия"

Днес американските физиолози са доказали, че човек може да трупа мускули само чрез силата на мисълта. Материализацията на мисли неколкократно е демонстрирана от Сатя Сай Баба, живеещ в Индия. Много учени са се убедили в способностите му. В края на ХХ век индийският светец много пъти е демонстрирал, пред тълпи жадуващи да видят чудото, материализация на прах и дребни предмети. По молба на "Космопоиск” през 2000 г. проби от този прах са изнесени по различни канали от Индия и са дадени за анализ в Москва. Нищо необичайно в пробите не е открито. Опити с материализация и дематериализация са били провеждани от учени и върху Джак Уебър. Някои от тези експерименти са: отделяне на ектоплазма и превръщането й в полицейски палки (материализация); дематериализация на малък радиопредавател, който изпраща постоянно радиосигнал, за да се установи местоположението му в момента на дематериализацията. Когато екстрасенсът насочва мислите си към него, предавателят изчезва, както и сигналът. Изследванията на доктор Бородюк и Масару Емото потвърждават, че мисълта е жива материализираща субстанция и всички човешки чувства и емоции имат определени последствия върху енергоинформационната среда и влияят на околното пространство. Доктор Бородюк по-специално е проучил фините сили, с помощта на които разумът, действащ като посредник между душата, духа и тялото, изразява себе си, откривайки начин да запише светещите, но невидими с просто око вибрации като отпечатъци върху фотографска плака. Като безспорни доказателства за материалността на всички наши мисли, емоции и желания, София Бланк, директор на научно-изследователския център на фирма «Бион» (САЩ, Ню Йорк), координатор на Световната Ноосферно-Духовна Екологична Асамблея, имаща дългогодишна практика като учен, изучаващ методите на традиционната медицина и древните традиции на лечителството, е получила хиляди веществени доказателства под формата на снимки на аура. Уникалността при получаване снимки на аурата (съвкупност от фините енергоинформационни тела на човека) е в това, че методът обединява приложението на два принципа за заснемане на фини енергии – ефекта на Тесла и ефекта на Кирлиан. Снимките на аурата отразяват огромен спектър от емоционални и душевни състояния на човека - от тежка наркомания до творческо вдъхновение и възвишени религиозни преживявания. За материалистите, не вярващи на ясновидци, всяка снимка е събитие, което отваря прозорец към нов непознат свят. Всяка снимка показва удивителна картина на различните състояния на нашата аура, а дори и невидими същества, създадени от нас и живеещи с нас. Установено е, че човек, преизпълнен с вяра, е обграден от мощен светлинен ореол. Струи нежна светлина се разстилат от детето към любимата му майка. Гневът и обидата пробиват в аурата ни черни дупки и дават възможност за нахлуване на грозни негативни същества. Аурата на наркомана е напълно лишена от светлина, а вместо нея е се вижда струпване на уродливи енергийни паразити. Но е нужна само една молитва към Висшите сили и светлината започва да се възстановява в аурата и да носи изцеление.

(Моля, цъкнете върху снимката за по-ясно изображение)

И така, материалността на мислите и емоциите ни е очевидна, но е важно да се отбележи в тази връзка и, че сходните мисли създават големи струпвания, които могат да влияят на хората. Всеки човек по себе си знае, че неведнъж в него са се появявали лоши и очевидно чужди мисли. Причината е във влиянието на енергоинформацията на един от егрегорите, създаден от хората.

Егрегорът (съвкупност от енергии с еднакви вибрации) е енергийна структура, създадена от човек, група хора, живи същества, която има редица идеи, цели за времето на съществуването си и съответно поведение. Хората или живите същества, обединени от една цел, излъчват еднородна енергия (емоция, идея), която именно създава структурата или полето на егрегора, подобно на облак от капки. След това полето на егрегора поддържа и привлича съответстващи мисли и събития в живота на хората или живите същества.

Един добър пример за това е проведеният експеримент на няколко изследователи, които на остров, заобиколен от океан, научават една маймуна да си мие батата за ядене. След известно време не само всички маймуни на този остров, но и тези на съседните и отдалечени острови, където не стъпва човек, започват да си мият бататите.
Егрегорът може както да приеме енергия от човек, така и да я отдаде. Той не спира да съществува след смъртта на автора си или ако той се разсея и продължава да функционира като самостоятелна същност, докато има хора, които поддържат идеите му и излъчват енергия при планирането и осъществяването им. Примери за социални егрегори са фашизмът, комунизмът, християнството, ислямът, будизмът, юдеизмът и др.
За да може егрегорът да си взаимодейства с други егрегори, с полето на Земята или Космоса, са нужни специални познания, масова сила и съзнателно програмиране на егрегора.

Нормално енергоинформационното поле на човешкия организъм се изгражда от земните и космически потоци, които се преобразуват от собствената енергийна структура на човека. Съответно ако се свържете с достатъчно мощен и развит егрегор, ще можете да получите помощ от миналото или бъдещето, от разумни светове, от недрата на подсъзнанието си, но така се нарушава естественият обмен Земя-Човек-Космос и той става едностранен само със Земята или само с Космоса. Ето защо човек боледува и страда, заплащайки скъпа цена за нарушаването на естествения закон на живота и нарушаването на работата на собствената си биосистема. Следователно е вярна древната мъдрост "Каквито са мислите ти, такъв си и ти". Повтарящите се отрицателни мисли, емоции - това е излъчена енергия и тя привлича към нас егрегори-вампири, които се хранят с такава енергия. И те започват да ни управляват, изпитвайки нужда от подхранване, кати ни принуждават да изпитваме определени емоции, при които излъчваме нужната им енергия. Ето защо е изключително важно да се внимава какво се говори, мисли, какво е поведението ни, както и да не стигаме заради афект до неконтролирани страсти и да се стараем спокойно да наблюдаваме мислите си и развоя на събитията.

Около земното кълбо съществува постоянна енергийна мрежа от егрегори. Тези от тях, които подпомагат развитието на хората и еволюцията, могат да бъдат наречени енергоинформационни помощници, а егрегорите, допринасящи за деградацията на хората и инволюцията са енергийни паразити, вампири.

Следва продължение...

Човек и енергоинформационното пространство

Статията е продължение на публикуваната вчера със заглавие "Защо хората гледат телевизия"

В квантовата физика и метафизиката се знае, че Вселената се състои от паралелни свята, в които атомите имат различна плътност. Нашият материален свят е света на следствието. Причинният свят е съставен от по-фина материя, в която може да се навлезе само съзнателно и в дълбока медитация.

Днес прогресивните учени, биоенерготерапевтите и космобиоенергетиците знаят, че човекът е сгъстена енергия на това, което се нарича душа или дух. Ние се отнасяме към себе си преди всичко като материя, а това съвсем не е така, защото тялото всъщност е временната ни обвивка, за която много от нас се тревожат цял живот. И макар че първата ни грижа трябва да са потребностите на душата и духа, ние обслужваме нуждите на тялото си. Искаме повече и повече и ненаситността ни няма край. Съществуването ни е изкривено, защото самият ни мироглед е изкривен, а това се дължи на погрешно възпитание.

Всеки човек на Земята в някакъв момент от живота може да осъзнае, че целият му живот не е нищо друго освен игра, която той играе в недрата на космическото пространство. Какво е животът - той е своеобразна виртуална реалност, а всеки човек е играч, напълно потопен в нея. Едва след "виртуалната смърт" на физическото тяло (въплъщението), ние възвръщаме истинската си същност - създания на Висшата Реалност.

Много християни и мюсюлмани (с изключение на суфите) отдавна вече не е практикуват живото общуване с Бога в медитация, на което Исус и Мохамед са обучавали най-добрите си ученици. Затова само йогите и будистите осъзнават, че около нас съществува Маха Мая (велика илюзия), т.е. реалността съществува на друг висш план и това е основата на всички основи, а осталаното е само производна на дадената реалност. А щом нашият свят е само производна, то той е подвластен на изменения, доказателство за което са различните явления, възпроизвеждани чрез магията.

Това че във Вселената съществуват седем нива на заблуда, е било известно в будизма, исляма, християнството, живата Етика и в различните йогистки системи. Достигайки до всяко едно от тези нива, човек осъзнава поредния аспект за истинната природа на живота и на своя «Аз». Щом разкрие всичките, човек придобива силата, необходима му да обхване истината за света, да вникне в същността на събитията, хората и нещата и накрая да се научи да не се отнася към първото впечатление с такава смъртоносна сериозност, а да види какво се крие под него и отвъд него.
Нашето възприятие зависи изцяло от равнището на нашето съзнание и стереотипите, наложени от обществото. Колкото по-извисено е съзнанието ни, толкова по-високо е нивото на разбиране на реалността, т.е. ако ние виждаме едно, това не значи, че и другите виждат същото. Мнозина не забелязват много важни неща, поради факта че вече не живеят истински.
Днес науката знае, че човекът е неразделна част от Твореца и сътворената от него Вселена. Човекът е многопластов сащо както и Вселената. Той е микрокосмос, микровселена. Той е велико създание на Твореца и в него са заложени всички Закони на Вселената. Разбирането за това, че човек е микрокопие на Вселената е било известно на Платон, Николай Кузански, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Парацелз, Гьоте, Лайбниц и много други.

Торсионната теория за вселената говори за непрекъснатото натрупване на информация във Вселената, мигновеното й разпространение и възможността тя да се прочита от разумните същества във всяка точка на космоса. Нещо повече, по законите на холографията всяка материална микроскопична структура съдържа и позволява да се възпроизведе информацията за целия Свят. Наскоро професор Н. Х. Валитов, доктор на химическите науки, доказва, че атомите в молекулите, от които се състоят невроните в мозъка, извършват постъпателни, колебателни и възвратни движения и процесът на мислене винаги е съпроводен от излъчване и поглъщане на силови линии от електромагнитното и гравитационно поле. Чрез строгият език на формулите Валитов доказва, че електромагнитните и гравитационни полета, а оттам и всички обекти във Вселената, си взаимодействат помежду си непрекъснато и независимо от разстоянието между тях. Това е подкрепено теоретично и потвърдено чрез експерименти. Професор Валитов доказва, че всяка мисъл може мигновено да бъде доловена във всяка точка на Вселената.

Л.С. Болотова, доктор на техническите науки и ръководител на творческия екип по проблемите за създаване на изкуствен интелект, потвърждава, че «човек е космическа холограма, т.е. в него вече се съдържа цялата информация за вселената». Това напълно съответства на древната, каквато е и философията сама по себе си, идея, че всъщност всяка една точка на Вселената пази, макар и фиксирана, информация за всички свои същности, а дори и за всички случили се някога събития.
Днес прогресивните учени знаят, че всички човешки мисли и емоции (енергията от страх, омразата, агресията, обидата, тъгата, алчността, похотта) се запазват във Всеобщото енергоинформационно поле. Всяка енергия, създадена от човека, се съхранява, преминавайки от едно състояние в друго.
Нашето физическо тяло всъщност е холограмен обект, който ни дава възможност да добием опит в този свят. А съвременната наука е установила, че всички образи, които виждаме в живота си, и събития, на които сме свидетели, всъщност се преживяват в малък тъмен участък на мозъка ни.
Ние казваме, че «ние виждаме», а на практика така наричаме ефекта, получен в мозъка ни от светлината, която, достигайки очите ни, се превръща в електрически сигнали. Като казваме «виждаме», ние наблюдаваме само електрическите сигнали, възникнали в мозъка.
Ето пример: Виждаме във външния свят птица.
Всъщност тази птица се намира не във външния свят, а вътре в нашия мозък. Светлинните частици, отразявайки се от птицата, попадат в ретината ни и се превръщат в електрически сигнали. Тези сигнали чрез нервните окончания в очното дъно се предават на зрителния център в мозъка. Птицата, която виждаме, това всъщност са само електрическите сигнали в нашия мозък. Ако се прекъсне зрителният нерв, свързан с централния мозък, образът веднага ще изчезне.
По същия начин птичите песни, които чуваме, са в нашия мозък. Ако прекъснем нервите, които предават от ухото към мозъка, няма да чуем и звук. Просто казано, птицата, образът, който виждаме, и звуците, които чуваме, са просто разшифровка на електрическите импулси, регистрирани от мозъка, както и на всичко, което виждаме, чуваме, допираме и помирисваме.
С други думи всичко, което възприемаме е подобно на гледането на телевизия. Може би това е забелязал и Шекспир, казвайки "Животът е игра и ние сме актьори в нея!".

Друг важен момент, който трябва да се разгледа, е възприемането на разстояния. Разстоянието между вас и този текст не е нищо друго освен усещането за празнота, създадено в мозъка. По същия начин образи и предмети, които изглеждат много далеч от гледна точка на зрението ни, всъщност са образи, натрупани в един и същи участък от главния мозък.
Например човек, гледащ звездите, знае, че те са на разстояние милиони светлинни години от него, но всъщност те в този момент се намират вътре в човека, в зрителния център на мозъка му.

Ако четете тази статия, вие не се намирате вътре в помещението, в което си мислите, че седите. Точно обратното - помещението е във вас. Това, че виждате тялото си, ви кара да мислите, че сте вътре в него, но не трябва да забравяте, че тялото ви е само образ, създаден в мозъка ви.
Досега говорихме само за външния свят и този на възприятията, който се формира в мозъка и ни дава представа за света, но ако не сме в състояние да достигнем външния свят, можем ли да бъдем сигурни, че той наистина съществува?
Разбира се, че не. Единствената реалност, която притежаваме, е светът на възприятията, съществуващ в нашето съзнание. Възприемането на материята като реалност, съществуваща извън мозъка, всъщност е заблуда.
Получаваните от нас възприятия, могат със същия успех да произхождат от изкуствен източник. Да дадем прост пример: да предположим, че извадим мозъка от тялото и поддържаме жизнените му функции в стъклен съд. Нека сложим до съда компютър, в който е въведена разнообразна информация и започнем да качваме в базата данни електрически сигнали, получени от сетивата. Сега да свържем компютъра с центровете на мозъка в съда, отговарящи за сетивата и да насочим към него предварително записаните сигнали. Възприемайки тези сигнали, нашият мозък ще започне да вижда съответстващата обстановка и да живее в нея. От този компютър можем също да изпращаме сигнали към мозъка, свързани с възприемането на самите себе си. Например, ако предадете чрез електрически сигнали на мозъка всичко, което виждате, чувате и усещате, седейки зад бюрото, то мозъкът ви ще ви обрисува като бизнесмен, седнал в офиса си. Този въображаем свят ще продължи дотогава, докато мозъкът получава сигнали от компютъра и няма да можем да осъзнаем, че се състоим само от един мозък. Истината е, че човек може лесно да се подлъже и да повярва на усещанията, които нямат материално съответствие и ето защо днес по-голямата част от човечеството живее в илюзорна реалност, т.е. в изкуствен модел на реалността, създавана от техните мисли, емоции и желания.

Защо хората гледат телевизия?

Изследванията, проведени сред заклети зрители на телевизия, са дали като резултат четири основни причини:

1) Стремеж да се избавят от скуката и рутината на ежедневието, да си отпочинат;
2) Желание да получат тема на разговор с другите;
3) Удоволствие от наблюдението на хора и събития на екрана и възможност да се сравнят видяното със собствения опит;
4) Стремеж да бъдат в курса на новостите и случващото се в света.

С изключение може би на последната точка, всички останали доводи в полза на телевизията явно свидетелстват за самота и изолираност на заклетия зрител от реалния живот.
Когато в живота на човек има красота и истински приключения, той не изпитва нужда да драматизира живота, сравнявайки се с персонажите от комедиите и сапунените опери. Но ако животът на човек е изпълнен само със скука, измислените приключения на шаблонните персонажи могат да бъдат примамлива алтернатива.
Виден психоаналитик, определящ скуката като „желание за желание”, казва: “На нас ни става скучно, когато знаем, че искаме нещо, но не знаем какво. И вместо да търсим отговорите в телевизията, трябва да се научим да разбираме истинските си потребности и да намираме начини да ги удовлетворяме чрез нещата, които вършим всеки ден. За това не са нужни много пари, голям ум и изключителен талант. Всеки човек може да изпита истинско удоволствие от живота си. В детствотоси всички сме умеели да го правим. И макар по-късно да забравяме за това, способността да създаваме радост винаги остава в нас, очаквайки отново да я преоткрием и да се възползваме от нея”.

Факти за телевизията

1) Телевизията е причина за създаването на негативни емоции
Днес милиони американци ежедневно прекарват до осем часа пред телевизора. Но може ли да се каже, че това занимание покрива критериите за адиктивно поведение? Болшинството признаци говорят, че е точно така. Наличието на абстинентни симптоми е една от определящите характеристики за пристрастие, а гледането на телевизия действително има такива симптоми. Проведено е изследване, при което на произволно избрани семейства се заплащат няколко стотин долара на месец, за да НЕ гледат телевизия. В много случаи се оказва, че изследването трябва да се прекъсне преди крайния срок, защото тези хора не са в състояние да изтърпят такова лишение. Резултатите показват, че както и при хероина, абстинентните симптоми у отявлените зрители се проявяват в най-тежката си форма след пет-седем дни. Сред тези симптоми са чувство на агресия, безпокойство, депресия и затруднение в оползотворяване на свободното време.
Друга характерна особеност на адиктивното поведение е появилото се чувство на вина, което в известен смисъл, по-скоро усилва пристрастието, отколкото да го подтиска. Проучване на начините на оползотворяване на свободното време при хората показва, че от всички начини чувството за вина се появява само при гледане на телевизия. Другите занимания са доставяли толкова повече удоволствие, колкото повече време им се е отделяло. Докато телевизорът вместо удоволствие е пораждал единствено чувство за вина.
Има и много други прилики между тази и други пристрастености. Също като хероина и другите наркотици, телевизията предлага на човека измислен свят, който с течение на времето може да се превърне за зрителя в реалност. И подобно на другите зависимости, това се получава при липса на истински удоволствия, радости и успехи в другите сфери на живота.

2) Телевизията води до биороботизъм, затлъстяване и ранна смърт
Джери Мендър подробно описва в книгата „Четири аргументи за премахване на телевизията” влиянието на телевизията върху психиката. Същността е в това, че се подлагаме на въздействието на вълни от изкуствена информация, възприемайки я с неподвижни очи и тяло. Нашият опит се ограничава до този избор, който ни се предлага от нея. Картинките се възприемат от мозъка ни като малки точки, които той трябва да сглоби в цялостна картина. Всичко това попада директно в подсъзнанието ни и не ни остава възможност за критичен избор. В това отношение телевизията е вид хипноза!

Техническото несъвършенство на образите и звуците ги прави по-груби и опростени. Дребните, фини и сложни детайли се губят. Много по-лесно е да се изрази омраза, алчност и гняв, отколкото любов, състрадание и човешка топлота. Вниманието се превключва (нарушава) на всеки няколко секунди, причинявайки по този начин силен стрес върху нервната ни система.

Приспособявайки се към такова „непрестанно действие”, нормалният живот започва да ни се струва скучен. Затова хората, които гледат телевизия, винаги се стремят към нови стимули и могат да прибегнат до употребата на наркотици или да придобият други лоши навици. Ето защо телевизията е пагубен навик, тя превръща хората в пасивни или свръхактивни. Тя принизява нивото на съзнанието ни, замества опита, получен от заобикалящата ни среда и все повече ни отдалечава от природата, любимите ни хора, душата ни и висшия ни „Аз”.

Навикът да си губят времето пред телевизора вечерно време води при възрастните хора до преждевременна смърт, а при децата до атрофиране на всички чувства, казва немският професор Уилям Спицер. Той е професор по неврология и твърди, че е открил пряка връзка между времето, което прекарват пациентите пред телевизора и равнището на смъртността от затлъстяване, хипертония, диабет и високо холестеролно ниво.

Отдавна известните твърдения, че прекомерното висене пред телевизора е вредно за здравето са вече потвърдени от факти. Немският невролог е достигнал до извода, че всяка година 20 хиляди души от сънародниците му умират заради страстта си по телевизията.
„Хората, пристрастени към телевизора, нямат достатъчно време да се занимават със спорт или друга физическа дейност. Те развиват навика да ядат пред екрана, което води до затлъстяване и преждевременна смърт„ - пише той в книгата си. В публикуваната книга със заглавие «Пазете се от телевизионни екрани», професор Спицер описва също и разрушителния ефект на телевизията върху умствените способности на хората. „Децата, които са непрекъснато гледат телевизия, имат ограничен кръгозор„ - казва той. „Те нямат стимул да се развиват и липсва гъвкавост на ума„. Когато децата порастнат, телевизията води до атрофия на всичките им чувства и се променят дори усещанията им за вкус и мирис. В резултат тези хора си купуват нездравословни храни от типа на тези, рекламирани непрекъснато по телевизията. Детският навик да се гледа телевизия на по-късен етап води също до разсеяност, депресия, а понякога и до агресивност, счита професорът.

3) Телевизията убива децата ни
Какво ви идва наум, когато чуете фразата „Телевизията убива децата ни„?
Може би нещо за това, че лъчението се отразява неблагоприятно на здравето, зрението, или че някои предавания развращават и ожесточават подрастващото поколение. Но, оказва се, че това далеч не са всички беди, произхождащи от телевизията.

Учени от университета в Тексас са провели проучване и са установили, че голям брой деца се травмират, а някои дори загиват заради паднала върху тях техника. Данните сочат, че само през 2005 г. на около 2600 деца на възраст до 5 години е оказана медицинска помощ, а от 26-те нещастни случая, регистрирани в детския медицински център в Далас, 14 деца са получили наранявания по главата, а 9 се е наложило да бъдат приети в болница.
Оказва се, че проблемът е в това, че при стандартните телевизори центърът на тежестта е изместен на една страна и, когато децата се катерят по тях или по мебелите, където са поставени телевизорите, те лесно се преобръщат и падат върху тях. Знаейки колко стриктни са американците, не е трудно да се предположи, че скоро може да се появи закон «за деца», забраняващ им да «прилазват» до телевизора.

4) Телевизията потапя хората в изкуствено състояние на съзнанието
ТВ-маниакът пасивно седи пред телевизора и се оплаква, че дават глупости, но е принуден да ги изтърпи, защото нищо не може да направи. Но гледаните програми обхващат само определен фрагмент от живота, но не и всички от битието ни.
Разполагаме с малко време. То едва ни стига да порастнем, да живеем и да се радваме. И това е един от основните проблеми, породени от неправилното възпитание: избягваме самите себе си и душата си.

Хората седят пред телевизора, залепнали за стола, креслото или дивана по четири, пет, а даже и шест часа. И какво виждат? Какво получават те затормозявайки очите си и заразявайки умовете си с безпокойство, низки страсти, сцени на убийства и насилие?
Всяко дете се ражда красиво, но ние веднага започваме да загрозяваме красотата му, да го осакатяваме по всякакъв начин, да парализираме всичките му способности, да изкривяваме пропорциите му и да го изваждаме от равновесие. И всичко това е защото самите ние сме «заразени», нашата психическа енергия е нездрава и ние предаваме това лошо здраве на децата ни и близките ни напълно несъзнателно. Телевизията играе немалка роля в това и затова не е чудно, че по света се организират протести срещу доминирането на телевизорите и негативното им влияние върху човешкото съзнание. Разбира се, със сила никой няма да се отучи и няма да набиете нещо в ума и съзнанието на детето и на всеки човек. Нужно е сам човек да се замисли и да анализира живота си колко пъти той е търпял загуба поради манията си по телевизията – изгоряло ядене в микровелето, загорял е чайника, успивал се е, закъснявал е за среща или работа и т.н. Всичко това говори, че сме загубили енергията си. Надяваме се да се отпуснем, да се разсеем, гледайки телевизия, но често се получава обратното - лошите новини и рекламите ни раздразват и ни напрягат още повече, отнемат ни и последните запаси от сила и се създава впечатлението, че «сладко» сме заспали пред телевизора. Гледането на телевизия напълно изцежда тялото и съзнанието и ние потъваме в сън или забрава, за да получим от космоса необходимата ни енергия. А къде отива енергията, която сме изгубили? Тя привлича енергийни същества, които се хранят с енергията, излъчена в момента от нас, защото гледайки телевизия ние винаги съпреживяваме с героите и изпитваме тъга, омраза, обида. Ако човек се заинати и продължи да гледа телевизия до късно, то тялото му се адаптира към преобразуване и приемане на «изкуствена храна» от електрическата енергия при транслация на телевизията и работата на всички електроуреди наоколо (телевизори, лампи). По този начин душата се пресища с изкуствена енергия и човек губи окончателно връзката с естественото енергийно хранене от Космоса, превръщайки се в биоробот и нощна птица, защото през деня ние обикновено сме заети с работа.

Протестите по света показват, че повече хора са започнали да забелязват, че обществото деградира и пропада под животинското състояние от наркотиците, най-безопасен от които, на пръв поглед е телевизията. Чрез протестите хората приканват не към агресия, а към това да се замислим над нашето състояние, поведение и здраве.

Лесно е да се разбере, че телевизията откъсва човек от реалността, но какво представлява самата тя?

Статията е част от поредица и следва продължение!

Коя музика е разрушителна


Днес вече е доказано разрушителното въздействие върху психиката на човека на всички видове рок музика, както и поп-антикултурата като цяло, и благоприятното въздействие върху здравето на човек на народната и голяма част от класическата музика.
Музиката, която може да бъде определена като вредна, се отличава с честия си дисонанс, липсата на форма и нерегулярност на ритъма. Към тази музика се отнасят поп и рок музиката, която въздейства чрез ултра и инфразвук, който ние не чуваме, но те се възприемат от органите ни и това има разрушителен ефект на мозъка на принципа на "25-ия кадър."

Всяка силна музика води до нервно разстройство. Артериите започват да се свиват и възпрепятстват притока на кръв към сърцето при сила на звука 70 децибела.
Чрез експерименти е установено, че когато звукът от барабани "там-там” превишава 100 децибела, някои слушатели започват да припадат. Рокендролът и сродните му музикални форми са с около 120 удара в минута или около 2 GHz. Всъщност през последните години все по-голямо разпространение имат музикалните направления, при които броят удари в минута достига 240, т.е. 4 GHz. Образно казано, това е директен удар по мозъка, стомашно-чревния тракт и тази музика в буквалния смисъл на думата "сваля човек на земята". Сред професионалните заболявания при голям процент от естрадните изпълнители е стомашната язва, което може да се свърже с обсъжданите параметри на музиката. Също така тази честота се отразява на сърдечно-съдовата, имунната и нервната система.

Трябва да се отбележи, че всяка поп-рок музика има негативно въздействие върху човешкото съзнание. Тя понижава честотата на вибрациите му и следователно снижава осъзнатостта или възприемането на реалността. С други думи хората, които слушат тази музика, губят контрол над себе си по отношение на мислите, емоциите и поведението си. Поп-рок музика дава възможност да се манипулират масите и да се насочват хората в дадена посока. Ето защо на концертите на поп-рок групи може спокойно да се развива бизнес с наркотици, алкохол, цигари и др. Различната агитация, пропаганда, реклама е имала голям ефект на подобни концерти, за да може след концертите зомбираната тълпа от хора да се насочи към едно или друго място с користна цел.

Сега е доказан фактът, че поп-рок музиката е изградена въз основа на въздействието на определени инфразвукови честоти. Те принуждават човек да танцува дори да не желае. Също така рок музика активизира сексуалната енергия и пробужда животинските инстинкти. В действителност човек слиза на равнището на животните, култивирайки в себе си същите потребности като при животните: храна, сън, защита и възпроизводство, забравяйки за главната отлика на човека от животното: способността да мисли за принципите на живот във вселената, да научава, да създава.

Проф. Б. Раух твърди, че слушането на рок музика води до отделянето на така наречените стрес хормони, които изтриват значителна част от информацията в мозъка. Американски лекари, начело с учения Робърт Ларсън твърдят, че повтарящият се ритъм и нискочестотните трептения на бас-китарата влияят силно на състоянието на гръбначно-мозъчната течност, и в последствие, на функционирането на жлезите, които регулират отделянето на хормони; значително се променя нивото на инсулин в кръвта; основните показатели за нравствено възспиране падат или под нивото на търпимост или изцяло се неутрализират. Специалистите наричат рок-музиката "музика-убиец" или "звукова отрова”, водеща до музикално пристрастяване.

Популярността на рок музиката се превръща в източник на сериозни проблеми. В Съединените щати под ръководството на Боб Ларсън са проведени медицински изследвания, които спомагат за определяне особеностите на въздействие на хард рока върху човешкото тяло и неговата психика. Установява се, че нискочестотните трептения оказват влияние върху гръбначно-мозъчната течност, състоянието на която се влияе от лигавицата и хормоналните жлези. При слушане на хард рок се нарушва баланса между половите и надбъбречни хормони, увеличава се количеството инсулин в кръвта, което от своя страна води до нарушаване на процесите на възбуждане и подтискане в кората на главния мозък.

Досега не са открити истинските мотиви за самоубийството на солиста на група „Лесоповал”, китариста на група "Черно кафе", сътрудника на група "Технология" и китариста на рок групата "Алиса". Но психологът Азаров е установил, че в музиката на тези групи често се повтаря едно и също съдбоносно съчетание от ноти, което води до унищожение. Азаров смята, че това е всъщност тази "звукова отрова”, която е в състояние да доведе човек до лудост. Освен факта, че хората склонни към самоубийство, пишат определена музика, те несъзнателно обричат на гибел всичките си почитатели. Психологът Азаров твърди, че много от съвременните музикални парчета са създадени от звуци-убийци, които могат да убият човека.

Днес вече е доказано чрез експерименти опустошителното въздействие на рок музиката върху духовното и физическо здраве на човека. На генетично ниво тази музика предизвиква много силни нарушения или по-точно разрушения: тя буквално "разкъсва" молекулите на ДНК. Докато класическата музика има точно обратния ефект.

Сега вече няма съмнение, че поп-рок музиката спира развитието на човек, убива съзнанието и ожесточава сърцето. Тежката музика, най-вече рок и хеви метъл, са коварни оръжия, които могат да доведат хората да лудост. За да се убедим в силата на поп музика, е достатъчно да си спомним някои от глупавите думи, които много често се чуват от песните по радиото. Всъщност фонът, идващ от радиото също не е добър. Той е неравномерен и се прекъсва постоянно от реклами и от самите водещи.

Такива словосъчетания като „убили негра” (убиха негъра) на Забранените барабанисти, „я убью тебя лодочник” (ще те убия, лодкарю) на Лебедински, „я сошла с ума” (аз полудявам) на Тату, „Я беременна, это временно” (Аз съм бременна, но това е временно) и др. програмират в човешкото съзнание насилие, агресивно поведение и хаотичност.

Защо повтаряме глупавите думи на множеството безмислени песни? Защото звуковата информация многократно се записва в паметта на всяка молекула на нашето тяло.
Програмиращата сила на музиката може да бъде насочена както за съзидание, така и за унищожаване. И ние виждаме, че сега доминира второто. Приобщаването към поп-рок ритъма е допринесло за дълбокото разпадане на обществото, моралните ценности и разпространението на негативни емоционални състояния.
Хората ходещи непрекъснато със слушалки на ушите, просто не осъзнават, че причина много от техните проблеми е звуковата отрова на поп-рок музика, изтласкваща ги от спокойния ритъм на живота. Бездарните певци и писачи на песни днес пишат за всичко наред, интересувайки се не от качеството на музиката, а от количеството и от „спечелените кинти”.

Разпространението на организираната престъпност, плячкосването, въоръжените конфликти и международният тероризъм са все следствия от изменението на звуковия ритъм - ритъма на вибрациите. Поп-рок музиката е оставил грозен отпечатък в живота ни и е посявала в света атмосферата на взаимно недоверие, страх, враждебност, агресия, депресия и тревожност.

Сега е научно доказано, че хард рокът предизвиква разстройства във физиологията на животните. Затова пък той е чудесна музика за плевелите и болестотворните микроби. Не е трудно да си представим колко по-силно е въздействието върху много по-чувствителната нервна система на човека. Вредата от това въздействие е също така потвърдена и от науката. Същността на това въздействие е в това, че се получава притъпяване на съзнанието, разрушават се и умират най-фините и възвишени емоции на душата - рокът убива в душата всичко чисто и божествено, което прави човека прави човек, оставяйки непокътнати само най-примитивните животински инстинкти. Освен това този ритъм е груб дразнител на нервния полов център, подбуждайки го към преждевременно повишена активност, физически водещо човека до буря от низки емоции и страсти.

Експерти по хипноза твърдят, че поредици от повтарящи се отново и отново удари предизвикат хипноза. По този начин хората с нервни заболявания са много възприемчиви към всичко, което се "проповядва" в рок музиката. Много хора са уверени, че рок музиката е оръжие на сатаната, способно да унищожи човека духовно и физически. То разрушава и нервната система на нищо неподозиращите хора. В текстовете на песните, които често са неморални, се говори за неподчинение и тези мисли се наслояват в съзнанието на хората заради тяхната възприемчивост към рок музиката. Думите на тези песни пропагандират философия, която може да бъде изразена с думите: "Прави каквото си искаш!" Мислите, предизвикани от такива думи, унищожават човека отвътре. Ето защо хиляди наглед нормални тийнейджъри се държат като полудели на рок концертите и понякога извършват аморални действия под влиянието на наркотици и алкохол.

Поп-рок музика подготвя почвата, а текстовете подстрекават към самото действие. Всяко музикално течение в рок музика, а също и съпътстващата я култура говорят, че зад думите на песните, зад тези изпълнители се крият антибожествени философии. На всеки поп-рок концерт или купон с такава музика, наблюдавайки поведението на хората, може да се видят непоправими щети, нанесени на тяхната нравстеност и интелект.

Музиката - тайно оръжие за управлението на света

"Музика е наука за добра хармония. Когато извършваме несправедливост, ние не съхраняваме музиката. По същия начин, небето, земята и всичко, което се движи по Божия замисъл, не съществува без науката за музиката. В действителност, Питагор доказа, че светът е създаден чрез музика и може да бъде управляван чрез музика. " (Касеодор сенатор, 485-ok.580, "За музиката")

Музика е оръжие, което може както да сътворява, така и да унищожава всичко живо.
Известно е, че гърците са пазели чистотата на музиката си с цялата строгост на законите. Композиторите са били глобявани или дори са били прогонвани от страната, ако се е считало, че музикалните им произведения носят вреда за обществото.
Още в древността Аристотел е твърдял: "Винаги трябва да се предпазваме от въвеждането на нов тип музика като възможна опасност за цялата държава, тъй като промяна в стила на музиката винаги се отразява на най-важните аспекти на политическия живот."

Известно е, че рокът е измислен от ОГПУ през 20-те години на миналия век в качеството на психотропно оръжие, предназначено за насочване към враговете на световната революция. Малко преди разстрела през 1937г. на учения, занимаващ се с с изучаванети на въздействието на ритъма върху човешката психика, както и прекратяването на опитите в бившата СССР, засекретената информация за новото психотропно оръжие е открадната от немски фашисти. Първият рок концерт е би проведен през 1936 г. на Конгреса на национал-социалистите. По заповед на Хитлер рокът е трябвало да стане официалния музикален формат при изграждането на Третия райх. По-късно Хитлер се отказва от тази идея, но тя се приема като метод на действие от англичаните и американците. Съединените щати широко използват рокендрола срещу СССР с изобретеното от тях оръжие чрез своите агенти.
През последните десетилетия на миналия век се появяваш много музикални стилове и по-голямата част от тях, по мнението на много учени, имат разрушителен ефект на живите организми.

При звуците на всяка съвременна музика кравите лягат на земята и отказват храна, растенията бързо увяхват и човекът замърсява жизненото си пространство с хаотични вибрации.
Западни лекари въвеждат речника си нова диагноза "музикален наркоман".

Благодарение на многобройните експерименти се установява, че всички растения и животни предпочитат хармоничната музика. Например, делфините с удоволствие слушат класическа музика особено Бах; чувайки класически творби, акулите се събират от всички краища на брега на океана; растенията и цветята под звуците на класическа музика бързо разтварят листата и цветовете си. И ако класическата музика е доказано, че ускорява растежа на пшеницато, то рок музиката има точно обратния ефект. Доказано е и, че под влияние на класическа музика се увеличава лактацията на кърмещите майки и бозайници, то под въздействието на рок музиката, тя драстично намалява.
В наши дни сме свидетели на все по-голяма склонност към нервност. Тя е следствие от прекалено силната активност в живота. С всеки изминал ден животът става все по-изкуствен и с всяка стъпка човек губи все повече и повече този покой, който е бил основата на човешката раса. Затова сега трябва отново да бъде открито забравеното изкуство на покоя за доброто на човечеството.
Тъй като животът по себе си представлява хармоничен модел, човек трябва мъдро да избере подходящата музика. Но ако разумът и чувствата му са разстроени, а желанията не са пречистени, той може да избере това, което не го предизвиква да промени стандарта си на мислене или живот, а го тласка към избраните от него порочни норми на поведение. Така се обезценява изкуството.

AdSense

Предоставено от Blogger.